Естествено, когато разбрах, че на пазара излиза “Румо и чудесата в тъмното”(#3 от поредицата), веднага заявих, че давам драконова люспа за нея и веднага припърхах от кеф. Едвам я дочаках и за няма два дни - изгълтах.

Рядко се влюбвам в книга така, че да я грабвам във всяка появила се свободна минута. Но героят Румо е толкова чудесен, че ще се влюбите в него от раз! От неустоимо сладко пале, чиито зъбки тепърва пробиват, Румо пред очите ви ще израстне до безразсъдно смел (та чак глупав) и невероятно доблестен и отдаден на приятелите си волпертингер.

А волпертингерите не са кучешка порода като всяка друга - те са много интелигентни, ходят на два крака и са прочути войни. Е, всеки има и свой единствен по рода си талант, де. А този на Румо е да преминава през битките почти като безсмъртен. Живеейки с усещането, че поредната битка ще е не по-трудна от предната, той просто приема способностите си за даденост, без да се пъчи и възгордява.

Истината е, че за мен Замония на Валтер Мьорс е еквивалента на Пратчетовия Свят на Диска - Замония е земя чудна - с пишещите дракони философи; с волпертингерите и техният ограден град; с Книгосъзданията!

Валтер Мьорс продължава да тъче историята на Замония пред читателските очи с толкова умение, че е искрена наслада да се чете и отгръща страница след страница - не само заради текста, не - цялото книжно тяло е пиршество. От двете корици, през всяка една илюстрация - наместена, оразмерена и подправена точно както трябва. Личи си, че на предпечата е обърнато много внимание и е отделено много време.

И, въпреки чудните създания, с които е изпълнена, не бих казала, че “Румо & чудесата в тъмното” е детска книга - изпъстрена е с толкова истории за смърт - коя от коя по-брутална, епична или просто кървава - че и г-н Мартин изглежда добродушен писател.

Ще ви посрещнат листовидни паякообразни, родени в кръвта на хиляди воини; всепоглъщащи чудовища, подрънкващи медни воини, съставени от истински човешки части и часовникови механизми и дори един болезнено гениален пълководец, влюбен в уред за мъчения!

Тая книга е маняшка, ако ми позволите да изразя ентусиазма си така. Ще пасне чудесно на тийн-ове в онази буйна възраст, в която уж нищо не ги интересува, но тайничко се вълнуват от тъмата в собствения си свят.

Нека не забравяме и вечната тема за любовта - О, мили Румо, ти се влюби толкова красиво! - сковаващият страх да не бъдеш отхвърлен; безразсъдното геройство, за да спасиш любимата; та дори татуираното ѝ име на бицепса.

Валтер Мьорс подхваща клишетата, усуква ги в своята реалност и ги превръща в удоволствие за сетивата - ирония, сарказъм и умели подигравки изграждат в Замония чрез героите ѝ свят огледален на нашия.

Политика, задкулисни игри, наследствена лудост, наивна смелост и приказни същества - всичко забъркано с толкова хумор, че се усмихвах през цялото време. И когато попаднете във Волпертинг, преминете през Мъгловището или се завърнете в Замония, ще разберете какво имам предвид.

Мьорс пресъздава в света си понятия като комунизъм, монархия, анархия и мафия по толкова елегантен и забавен начин, че чак ти се приисква да се включиш. Горен и Долен свят; грехове и изкупления; любов на живот и смърт; саможертви и отмъщения - Мьорс е Дантето Алигиери и Шекспира на фентъзито, бе!

За мен тази книга е и ще остане пиршество на сетивата.

Тук задължително трябва да бъдат споменати чудесния превод и печат на книгата - пре-крас-ни! Естествено, иска ми се някой ден да видя поредицата за Замония в луксозно издание - с твърди корици - защото все пак 600 страници идват в повече на изданието, колкото и да е добро. Бих си го купила с кеф да ми краси библиотеката.

И нещо последно, което искам да кажа на всички ви - прочетете Румо, бъдете Румо!

Защото ще ви научи да не се страхувате от тъмното. Дори от това вътре във вас.

Та кой книгофил не би искал да попадне на място, където се организират литературни екскурзии, където всяка вечер има литературни четения, където книги се обсъждат на всяка крачка, а не само на онази странна маса в заведението, където сме се събрали книгофрениците и се палим от това кои автори са се изложили с последната си книга.

Местех се от витрина на витрина, зяпах присъстващите, които се събираха около пращящите камини с чаени и винени чаши в ръце, усмихнати, разговарящи, радостни. Наистина ли трябваше да ги изоставя и да отида на тромпонния концерт?

Когато Христо Блажев Книголандски ми писа, че е намерил следващата ми любима книга вероятно дори не подозираше колко е прав не само от литературна гледна точка, но и от полиграфска. Та аз прекарах първите няколко минути насаме с тази книга само разгръщайки я в блажено наслаждение на илюстрациите.

Едва ли има книголюбец, който не би я разгръщал с детски ентусиазъм.

“Градът на сънуващите книги” ще ви срещне със Змей Митоблудни - най-наивният змей във Вселената, честно! Тоя е по-доверчив и от мен, а аз съм срам за змейското съсловие. Той отива в Книговището - града, в който писателите пробиват или умират в забвение. Опитва се да намери автора на един гениален ръкопис написан с толкова майсторство, че те кара да се откажеш от писането, неспособен да постигнеш това съвършенство.

Змей Митоблудни с детско доверие се набутва в най-тъмните места на Книговището - Отровната улица на наемните литературни критици и на няколко пъти едвам се измъква от смъртта.

Забавното е, че книгата на Валтер Мьорс е толкова добра, че може да бъде разглеждана именно като ръкописа, който държи Митоблудни в лапите си - с четенето й в мен залиня желанието да пиша каквото и да било, бидейки неспособна да пресъздам толкова дълбок свят, такава книга-обобщение и такава наслада за сетивата.

• Как днешните отговори биха могли да са в толкова стара книга?
• Отговорите на всички днешни въпроси са в старите книги.

“Градът на сънуващите книги” събира в страниците си канибализъм, стихоплетства, предателства и обрати, съчетани с голямо количество ужасни истории, разказани с толкова финес, че поглъщането на стъклени остриета до смърт ти се струва почти романтично. Тя е от книгите, които те карат да спираш да четеш и да повдигаш поглед с репликата “А стига бе!”, да псуваш развеселено от кеф и дори да джунгръцваш с удоволствие. А само колко прекрасно нещо е ормингът!

“Градът на сънуващите книги” се чете с усмивка на уста - тя съживява духа и е MustHave за всеки, който обича книгите. И макар да е по-скоро книга за възрастни, тя е и чудесна приказка за деца. Само имайте предвид, че ще следят историята и винаги ще искат да почетат още малко.

Да не говорим, че ще ви срещне с най-сладките същества във Вселената на литературните герои - Книгосъзданията. Ако сте мислили миниъните от “Аз, проклетникът” за такива, вече спокойно можете да ги сложите на второ място.

Валтер Мьорс така осмива настоящото положение в книгоиздателския и писателския бизнес, че за тези, които са чували това-онова звучат толкова близко думите:

Хубавата литература рядко се оценява навреме. Най-добрите творци умират бедни.

Посредствените обаче печелят пари! Винаги е било така.

Като агент какво ще получа аз от един гений, който ще бъде открит чак следващото столетие?

Дотогава ще съм умрял. Реално, аз имам нужда само от успешни некадърници!

И за пръв път виждам толкова просто порицание за нежеланието да се учи наизуст любим автор или дори цитат:

• Всъщност защо го правите?-изплъзна ми се от устата.
• Кое?
• Да учите наизуст? Голго ме погледна неразбиращо.
• Не това е въпросът. Въпросът е защо всички останали не го правят.

Не помня откога не съм писала толкова бележки по гърба на книгата, че той да не ми стигне и да се прехвърля на първата корица.*

И е факт, че не исках да пиша ревю на тази книга, а просто да можех да я прочета отново за първи път. За което ви завиждам и страшно много искам да видя и останалите книги от поредицата за Замония на български език. Няма морални или неморални книги. Има само добре или лошо написани книги.

А това е една змейски опустошително добра книга!

Само една малка забележка - веднъж Колофоний е преведен в две поредни страници и като Дъждосиянието, и като Противисиянието. Предполагам малко недоглеждане при превода или пък грешка в оригинала(regen/gegen?).

*Книгата предварително бе опакована в бяла хартия. Никакви книги и литературни герои не са пострадали за целите на това ревю.