„Да ти бъда тяло“ не може, – а и не търси – да бъде погълната наведнъж. „No shit, Sherlock!“ ще възкликнат повечето хора, свикнали да четат поезия полека, на почивки. Но тук го казвам аз, … Продължете да четете „Да ти бъда тяло“ – Албена Тодорова
Хвани сребърната нишка, Румо! – „Румо & чудесата в тъмното“ – Валтер Мьорс
Ако хвърляте по едно око в този блог поне от време на време, навярно не сте пропуснали удивлението ми от първата книга за Замония, излязла на българския пазар – „Градът на спящите книги“(#4 от поредицата). … Продължете да четете Хвани сребърната нишка, Румо! – „Румо & чудесата в тъмното“ – Валтер Мьорс
Заглавие, събрало целия си свят „Кажи на вълците, че съм си у дома“ – Карол Рифка Брънт
„Кажи на вълците, че съм си у дома“ е първата книга, на която с чисто сърце ще дам пълна петица от доста време насам – текст, превод, корица, оформление! А вие запомнете името Карол Рифка Брънт. … Продължете да четете Заглавие, събрало целия си свят „Кажи на вълците, че съм си у дома“ – Карол Рифка Брънт
Шерлок разплита Матрицата в „Играта на Макбет“ – Кристофър Голт
Добре де, шегувам се. Макар че аналогията, вярвайте ми, е точна. „Играта на Макбет“ е от книгите, които искам да препоръчам на всекиго, макар и да осъзнавам, че не е лъжица за всяка уста. Не защото … Продължете да четете Шерлок разплита Матрицата в „Играта на Макбет“ – Кристофър Голт
Кучешка отплата за „Човекът, който обичаше кучетата“ – Леонардо Падура
„Човекът, който обичаше кучетата“ е доказателството, че за да усетите едно време е най-добре да погледнете света през очите на неговите обитатели, защото проумяването на подбудите, действията или бездействията на хората, оставили имената си в … Продължете да четете Кучешка отплата за „Човекът, който обичаше кучетата“ – Леонардо Падура
Могъщо, ярко, прежулващо „Слънце недосегаемо“ – Николай Теллалов
Обичам я тая книга, обичам я! И искам всеки да я прочете. Защото е много лична, много откровена и много докосваща. Чак до оголване. Защото може да насълзи очите ти и да те разсмее с … Продължете да четете Могъщо, ярко, прежулващо „Слънце недосегаемо“ – Николай Теллалов
Страшна и събуждаща „Балканска сюита“ – Петър Делчев
Отдавна бях зажадняла за нещо българско, хубаво и добре написано. Затова сборното издание на „Трънски разкази“ и „Балканска сюита“ дойде като манна небесна в една сутрин, когато кръвта ми имаше нужда от раздвижване. Вярвам, че не … Продължете да четете Страшна и събуждаща „Балканска сюита“ – Петър Делчев
Горко ти, ако се замесиш със „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ – Юнас Юнасон
„Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ с две думи е изключително забавна и задължителна за четене. Мога да наредя „Стогодишният старец…“ наред с шведски съкровища като „Покани ме да вляза“ и трилогията „Милениум“ и … Продължете да четете Горко ти, ако се замесиш със „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ – Юнас Юнасон
Надигащите се мъртъвци и кълбото на желанията в „Пикник край пътя“ – Аркадий и Борис Стругацки
Едва ли който и да било фен на фантастиката има нужда от напомняне кои точно са братята Стругацки и кои техни произведения ще се помнят вечно. А ако случайно някой не е запознат с „Пикник … Продължете да четете Надигащите се мъртъвци и кълбото на желанията в „Пикник край пътя“ – Аркадий и Борис Стругацки
„Тринайсетте цвята на дъгата“ – Антология съвременна българска фантастика
Обичам фантастиката и искрено се радвам, когато попадна на хубава българска такава. А антологията „Тринайсетте цвята на дъгата“, събрала имена като Величка Настрадинова, Атанас Славов, Георги Арнаудов, Александър Карапанчев, Любомир Николов, Григор Гачев, Николай Теллалов, Валентин … Продължете да четете „Тринайсетте цвята на дъгата“ – Антология съвременна българска фантастика