„Да ти бъда тяло“ не може, – а и не търси – да бъде погълната наведнъж. „No shit, Sherlock!“ ще възкликнат повечето хора, свикнали да четат поезия полека, на почивки. Но тук го казвам аз, … Продължете да четете „Да ти бъда тяло“ – Албена Тодорова
„Да ти бъда тяло“ не може, – а и не търси – да бъде погълната наведнъж. „No shit, Sherlock!“ ще възкликнат повечето хора, свикнали да четат поезия полека, на почивки. Но тук го казвам аз, … Продължете да четете „Да ти бъда тяло“ – Албена Тодорова
„Прах от нозете“ е книга-доказателство, че понякога една страна може да бъде описана най-добре през очите на чужденеца. Може да бъде докосната истински само от онзи, чиито пръсти не са стъргали напуканата пръст от пелените. … Продължете да четете В Индия чудесата са ежедневие – „Прах от нозете“ Николай Янков, Елена Щерева
„Аман от революции!“ е всичко, което може да възкликне човек, четейки за безумията, случващи се в началото на миналия век. Но истината е, че от революции имаме нужда, защото тук по друг начин не се … Продължете да четете Шило в торба не стои „Една и съща нощ“ – Христо Карастоянов
✓свободата да получа образование ✓свободата да се влюбя ✓свободата да избера с кого да прекарам живота си ✓свободата да (не) вярвам ✓свободата да не внимавам какво и пред кого говоря ✓свободата да отстоявам идеите си ✓свободата да живея … Продължете да четете Замисли се над свободата, която имаш – „Моята орис“ – Перинуш Сании
Този Керет е… изненадващ. А е такъв, защото този път разказите са много по-естествени от тези в „Асамтой“, където всичко беше шашавини и шантавини. „Изведнъж на вратата се чука“ е по-истински, по-реален и близък със … Продължете да четете Неочаквано реалистичен Керет с „Изведнъж на вратата се чука“
Истината е, че поезията за деца е наслада за възрастни. Никой не може да реди откровения така, както малчуганите и тези, които пишат за тях. С думи кратки, лесни и рими чудесни, поезията за деца … Продължете да четете Сладостта да си имаш „Чудовище вкъщи“ – Виктор Самуилов
Книгите на Петя Кокудева винаги успяват да стигнат до мен чрез нечий подарък. Първа беше Лулу (за нея прочетете тук), а сега и Малките същества. И така, непоискани, да разтопят сърцето ми. Срещата с този … Продължете да четете Най-прелестните „Малки същества“ – Петя Кокудева
„Човекът, който обичаше кучетата“ е доказателството, че за да усетите едно време е най-добре да погледнете света през очите на неговите обитатели, защото проумяването на подбудите, действията или бездействията на хората, оставили имената си в … Продължете да четете Кучешка отплата за „Човекът, който обичаше кучетата“ – Леонардо Падура
Първата ми реакция, когато взех книгата в ръце, простете инфантилизма ми, беше „Искам я! Вижте само корицата – има дракон и лего на себе си!“ Такава съм си – дайте ми книга, дракони и лего … Продължете да четете Изтръгнати из корен, присадени на „Непривична земя“ – Джумпа Лахири
Отдавна се канех да прочета нещо на Етгар Керет и да разбера има ли причина Книжен Жор да ми го хвали толкова. Признавам си, започнах да го чета с подозрение, но спечели вниманието ми още … Продължете да четете Да се загубиш в очарованието на една бленувана целувка в „Асамтой“ – Етгар Керет