Всяка хубава книжна поредица има своя край и за „Възмездителите“ той идва със „Злочестие“. Аз го изгълтах веднага след „Зарево“ и сега си мисля, че вероятно беше грешка, но така или иначе стореното – сторено.
Ако в „Стоманено сърце“ пълзяхме из катакомбите на превърнатото в стомана Нюкаго, а в „Зарево“ се давихме в подводен Бабилар, то сега идва ред на подвижен град от… сол.
Сандерсън не спира да поднася нови герои и да оплита действието си около странностите им. Истината обаче е, че малко ми поомръзна от сладникавата завършеност на трилогиите му и не успявам да убедя себе си дори с „такъв му е стила, а доброто писане през останалата част в книгите му му носи само точки“. Искам да видя лошия Брандън Сандерсън, да пусне малко повече кръв на героите си, да направи някой друг пълнокръвен злодей, да напъне малко повече действието.
Междувременно „Злочестие“ продължава също толкова класически, колкото предходните книги – добрите, лошия и спасението, което дебне току преди края на книгата. С разликата, че като че ли Брандън Сандерсън е вкарал малко повече екшън този път, а Колене изяжда и доста бой и куршуми(има ли надежда?)
Така или иначе, книгата се чете адски бързо без излишно напрежение и с удоволствието, което може да донесе само края на трилогия. Ако сте харесали първите две части на „Възмездителите“, то и тази ще ви хареса. Особено, ако сте тийнейджър, който още не е имал първата си целувка.
Наистина няма смисъл да пиша повече за „Злочестие“, при все че далеч по-обемни ревюта могат да бъдат намерени в нета – 1, 2, 3(внимание, спойлери на места).
Дали ще прочетете „Mitosis“ – стояща някъде между първите две части от вселената на „Възмездителите“ си зависи от вас и четенето ви на английски. Дали ще ви допадне, ако я попрегледате – да. Дали смятам, че можете да я пропуснете – да.