Тези, които ме познават по-отблизо знаят, че съм отявлен фен на Хърбъртовия „Дюн“, и да, не само на първите две книги, а на цялата поредица.
В случая, обаче, ще ви поговоря за очарованието „Whipping-Star“, преведена преди близо 40 години като „Фани Мае“. Това е първата книга от серията за Йори Маккай – безстрашният агент на Бюрото по Саботаж (БюСаб).
Когато Маккай бива извикан по спешност на планетата на БюСаб, изобщо не му хрумва, че съвсем скоро от него ще зависи съдбата на разумните същества във Вселената. Оказва се, че последният представител на кейлбаните (расата правеща възможно удобното пътуване през пространството) е приел рискована сделка с една себична, луда и прекалено богата и опасна жена. А със смъртта на кейлбана нарекъл себе си Фани Мае ще настъпи и смъртта на всички индивиди възползвали се от S-системата за пътуване през пространството.
Защото той концентрира в себе си цялата проклета вселена. Той… той създаде специализираните планети — планетите на медените месеци, гинекологичните планети, педиатричните планети, планетите за зимни спортове, гериатричните планети, планетите за плувни спортове, планетите — библиотеки, и какви ли още не. Дори БюСаб има своя собствена планета. Никой вече не може да си върши работата без помощта на S-ефекта. От последните данни, които четох се вижда, че по-малко от един процент от разумното население никога не е използвало пространствена врата.
Франк Хърбърт е майстор на философските разговори – с елементарен израз, с който сме свикнали до болка може да те накара да се замислиш за човешките взаимоотношения, за общоприетата човешка логика и за невъзприемчивостта на човешкия род към иностранно мислене и говор. И един такъв приятно математически гъдел:
— Какво има между едно и осем, освен две, три, четири, пет, шест и седем?
— Безкрайност — отвърна Кейлбанът. — Отворена система. Нищо съдържа всичко. Всичко съдържа нищо.
Хърбърт се заиграва с темпоралните взаимовръзки и междувидови отношения с лекота, праща ни напред и назад във времето и пространството, заплита ни в компанията на 5-личностни Пан Спечи-та, едноръки Паленкита, цилиндричноподобни Рийв-и и един куп мрънкащи Таприсиоти… И всичко това, умело объркано, заплетено и красиво написано по Хърбъртовски.
Това, което наистина харесвам у Франк Хърбърт е умението му да оплита фантастика, политика, религия и философия. Повтарям се, знам, но всеки път се изумявам как успява да пресъздаде объркания човешки ум в думи и да го сравнява с измислени от него раси или идеологии. В него непрестанно се борят писателя, журналиста и учителя.
Трудно мога да убедя някой, който не е подхващал книгата, че е малко съкровище, но за феновете на фантастиката е просто задължително четиво. Рядко ще срещнете раса, която би платила знание с цената на собственото си унищожаване. Макар тази раса да не разпознава човешките понятия ‘болка’ и ‘смърт’. И все пак раса, която е способна да обича.
Освен това внимавайте и:
Никога не подценявайте силата на самозаблуждението да филтрира това, което очите виждат и ушите чуват.
