Не бях много сигурна какво да очаквам от книга с подобно заглавие. Зачетох полека-лека и просто потънах в историята на момичето попаднало при нацисти, изживяващи старините си по испанското крайбрежие.
Историята се развива през погледите на двама души – наивната в началото Сандра и наближаващият 80-те Хулиан – бивш затворник в нацистките лагери.
Сандра случайно се запознава на плажа с възрастните Фред и Клара и ги приема за свое второ семейство. Всичко върви гладко докато не среща и Хулиан – разпозналият в тях нацисти от висшите кръгове и той не открива истината пред очите й. Тогава маските падат и историята се заплита.
„Това, което името ти крие“ е базирана на образите на действителни лица, участвали в Хитлеровия геноцид. Знайно е, че част от висшия офицерски състав не е заловен и е изживял старините си без да получи наказание за сторените жестокости и извращения. Именно това дава основата на Клара Санчес да ни поведе с историята си към напомнянето, че тези ужаси са се случвали.
Тази книга е поглед към силата на омразата, която те крепи жив до момента на отмъщение, за едно целоживотно преследване в търсене на равносметка за стореното.
Омразата, която те крепи на място, където се молиш за любимата си:
Дано да нямаш злато в устата си, дано да си здрава, за да можеш да работиш, но дано и да не се вгледат в теб, да те сметнат за полезен номер и да те определят за проститутка.
Това е книга за остаряването и раздялата с илюзиите на младостта.
Това е книга да помъдряването на едно момиче при срещата й с чистото зло и извършеното от хората, погубили стотици животи собственоръчно.
Преди да срещна Карин не бях помисляла, че злото неизменно се преструва, че прави добро. Карин винаги демонстрираше, че върши добро, и навярно същото е било, когато е убивала или е полагала да убиват невинни хора. Злото не знае, че е зло, докато някой не свали маската му на добро.
Допадна ми това, че сцените, които се развиват през погледите на двамата не са идентични – всеки пречупва видяното през призмата на собствения си опит, а формата на разказа нежно натрупва напрежение през цялото време.
Факт е, че книгата можеше да е малко по-кратка и дразни на моменти с разтакаването си, но го намирам за оправдано, а понякога длъжките изречения на авторката за малка недообмислица.
Самата атмосфера на книгата обаче, и мястото на действието – курортното градче Дианиум, подстрекават читателя да тича към края на книгата прегърнал края на лятото, а заедно с него и края на младостта.
Книгата е едно прекрасно напомняне, че никой от нас не е вечен и всички остаряваме – кои бавно и методично, кои бързо и неусетно. Но също така и че чудовищата от младостта се завръщат именно тогава, когато сме забравили за тях, превръщат се в демони и ни преследват докато сами не се предадем.
Липсват ми думи, за да опиша колко добре е написана книгата и как се историята се изниза пред очите ми – прекрасен трилър, поднесен много умело и въпреки няколкото натруфени момента, караща ви да се разтапяте от кеф.
Една от най-силните книги, които съм чела скоро.