Първият ми „сблъсък“ със Саймък бе в „Резерватът на таласъмите“ и оттогава съм безвъзвратно влюбена в умението му да изненадва.
Това, което най-много обичам в писането му и това на неговото поколение фантасти е способността им да подреждат думите си така, че да създават за читателя усещане за уют. Никоя друга фантастика не притежава това спокойствие и невероятна идилия между страниците си. Меланхолията, която струи от думите им е уникална и неповторима.
Другото, което ме кара да се влюбвам във фантастиката им всеки път, е простотата, с която решават иначе големите проблеми – умението им да вкарат частичката любов, нужна ни, за да оцелеем.
Човечеството се явява на поне един изпит за оцеляване във всяка фантастична книга. Естествено, изпитват се най-слабите ни страни – честност, съпричастност, емпатия, търпение… А когато сме изправени пред опасност, която дори не можем да опишем като физическа; когато сме пресирани от сила, която не разбираме – какво е нещото, което ще намерим в себе си, за да се преборим? Агресия? Или любов?
В центъра на всички разговори с човечеството винаги стои един човек – един посланик, от когото нещата зависят. От не/умението му да се вслушва в инстинктите си, чуждото мнение и да остане себе си.
Във „Всичко живо е трева“ сме изправени пред среща с непроумяем извънземен разум, умеещ да променя формата си; разум, недостижим от потока на времето такъв, какъвто си го представяме ние и в същото време – готов да сподели огромно околичество знания с нас. И тогава именно имаме нужда от нещо, което да направи размяната честна.
Отговорът изскача неочаквано. От човека, който най-малко е желал да се намери в центъра на събитията. И е учудващо семпъл и хитър.
Саймък не предлага зрелищност или драматична епичност, но за сметка на това неизменно изважда на показ идеи елегантни в простотата и гениални в хитроумността си.
„Всичко живо е трева“ е малко хипи, малко старомодна и доста нежна книга.
Въпреки, че е пацифистка до последната буква, тя излъчва спокойствие преди ядрена буря. Носи напрежението, припукващо във въздуха преди пагубнен гръм.
И в същото време – покоя на ранното лятно утро.
Още думички – Книголандия, Библиотеката и няколко думи за старото издание.