Познавате ли хора-черни дупки? От онези, които все намират от какво да са недоволни и от какво да се оплачат?
Аз познавам цели двама. Те са иначе чудесни хора, мили и учтиви, а дори бих казала, че са душици. Просто гледат негативно на обкръжаващата ги среда и трудно вярват, че ще им се случи нещо хубаво.
Такъв е и Антон. Той се препитава с правене на фокуси. Мечтал е да стане голям и известен фокусник, но дали поради стечението на обстоятелствата, дали поради собствения му негативизъм, сега се препитава предимно с представления в старчески домове.
И тъй като Антон не е много позитивно настроен към действителността, действителността се оказва също толкова негативно настроена към него.
Така той се оказва запратен насред изненадващо зловеща част от националния парк Тиведен, само с костюма на гърба си и колода карти в джоба. Дали поради лош късмет, дали поради стечение на обстоятелствата, това се случва баш на Еньовден, а както знаем тогава магичните същества излизат от скривалищата си и се развихрят. Всъщност Антон прави само една голяма грешка – отказва да помогне на малко момиченце да набере 7 билки. Това, че момиченцето е зъл дух няма нищо общо, разбира се.
Поуката в настоящата история е, че ако някое малко момиченце помоли за помощ, за да набере цветя, човек му помага. Макар че в конкретния случай момиченцето е жадно за мъст създанийце, което иска да те накара да сложиш край на живота си и да улови душата ти в своята шнола. Принципът е същият. Бъди мил с момиченцата. Малки и големи.
Главният герой на книгата е меко казано неприятна персона – заядлив, малко мързелив и ужасно критичен към всичко. И това, разбира се, го прави чудесен назидателен пример, с който съдбата да си поиграе и поизтормози.
За сравнение в книгата срещаме и приятеля му Себастиан, който е не особено талантлив, но пък за сметка на това работлив и активен.
Въпреки, че е е малко елементарна в поуките си, „Внезапното бягство от действителността“ ми прави чудесна компания по време на един злополучно закъсняващ полет. И както не очаквах повече от това да преполовя книгата напът към вкъщи, изведнъж се оказа, че съм я излапала набързо.
В заключение – малко митология, малко екшън и малко магия си правят компания в по-дългичка басня и, ако това е вашата бира, насладете ѝ се.