Представям ви Александър Баденфиийлд! Макар че в главата си предпочитам префърцунения вариант на името му – Алигзандър. Някак по на място ми седи за това нагло и надменно хлапе, наследило цялата подлост и злоба на семейството си заедно с богатството.
Трудно е да си добър, когато си богат, а бе доста вероятно Александър да е най-богатият човек на земята, след като наследи парите не само на баща си, но и на всички от рода, живели някога.
И така, колко лош беше Александър?
Александър винаги е искал да бъде побойник. Когато обаче през първия ден в детската градина осъзна, че е най-дребният в класа и не може да набие всички, той плати на няколко второкласници да свършат това вместо него.
Ето такъв човек е Александър. А наред със знанието, че ще живее кратко, тъй като никой от рода му не доживява преклонна възраст, злобата и безсилието от това, че трябва да живее само един живот допълнително го изнервят. И така един ден, докато гали домашния си котарак, Александър бива озарен от идеята, че трябва да се сдобие с осемте допълнителни живота, които има котака Шаденфрод.
Това, разбира се, съвсем не е лека задача – Александър започва търсенето на лекаря, който ще му осигури животите. Първите няколко от списъка с най-велики лекари му отказват, личната му фармацевтична компания също се оказва неспособна да му помогне и ето как попада на д-р Кранщайниф – лудият учен с петна по дрехите и трохи в брадата, който е направо задължителен за подобна интервенция.
Така Александър се сдобива със своето спасение и своята немезида – новавивумът на котката, който му носи допълнителните животи – и се впуска в изследване на смъртта.
„Деветте живота на Александър Баденфийлд“ е кратка книжка – 160 страници, чете се на един дъх и е напълно ненатоварваща.
Това, което най-много харесах в книгата, наред с илюстрациите, е фактът, че елегантно запознава малчуганите с някой друг факт, в случая – с историята на Америка. Било то заради старото име на Ню Йорк преди да се напълни с повече ирландци, отколкото холандци, заради появата на лалетата или закупуването на Манхатън от индианците. В това именно е силата на детските книги – да запознават малчуганите с историята и света за лек и забавен начин.
„Деветте живота на Александър Баденфийлд“ е книжка за малчуганите. За тези, които все още се учат, че лошотията и проклетията винаги си намират заслуженото, а добрината заслужава поощрение.
„Деветте живота на Александър Баденфийлд“ е и книжка за порасналите. За тези, които имат нуждата да си припомнят, че животът е само един и не бива да го пилеем и за тези, които трябва да се укротят от проумяването, че няма резервен вариант. Освен това книгата е писана с един прекрасен сарказъм, едва-едва прокрадващ се от следващата страница.
– Страхувам се, че ние просто създаваме лекарства, които влияят на болестите, господарю Баденфийлд, сър. Не вършим нищо, което всъщност да прави хората по-здрави. Това би било пагубно за бизнеса.
Бих казала, че книгата седи непосредствено до “Съкровището от зеленото езеро” и е подходяща за 10-ина годишните, които все още не са минали в тийн-годините.
Нещо, на което искам да обърна внимание са имената на главните герои в книгата.
котака Шаденфрод – името му идва от немското Schadenfreude, което може да се преведе като злорадстващ или помрачена радост, ако си позволя да разчленя думата на съставни части – shade-сянка и freude-радост
д-р Кранщайниф, познат като д-р Графт, чието име в оригинала на творбата е Кranstenenif (тук трябва да призная, че това име пообърка лингвистичната ми душа) – докато мислех, че се пише Kransteinif(f) имах теория за името, но сега ми остава да се хвана само за частта stenen – камък и да си преведа фамилията му като Камънарски
Уинтър Ботъм XVIII-ти – Winter – зима, Bottom – дупе или Зимно дупе, което аз по-скоро си превеждам като Резервно дупе
Александър Баденфийлд / Alexander Baddenfield
Боденвилд – boden – бода, wild – див или Шило-в-торба-не-стои
Баденфийлд – badd – лош, field – поле, простор или Цял-простор-от-лошотия
Още при Книжен Жор, Аз чета, Литературата днес и Книголандия.