Колко време ми отне наслаждаването на „Избраните творби на Т. В. Спивет“ само аз си знам и искрено се забавлявах с Врабеца през цялото време. Радвах се на графиките и рисунките в полето. Проследявах мисълта му и логическите връзки, които изграждаше, за да обясни обграждащия го свят. Пътувах и се страхувах с него.
Истината е, че вече някъде в главата си нареждам поредицата от книги, които някой ден ще дам на детето си и отсега виждам Текумсе някъде в началото на редицата. И макар да ми е трудно да определя „Избраните творби на Т. В. Спивет“ като детска книга, то несъмнено я нареждам сред тези, които всяко непораснало дете трябва да прочете.
„Бях едва на дванайсет, но благодарение на бавното, неизбежно припламване на хиляди изгреви и залези, на изследването и разучаването на стотици карти, вече бях усвоил безценното правило, че всичко все някога се разпада и да се ядосваш, си е чиста загуба на време.“
„Избраните творби на Т. В. Спивет“ просто те провокира да твориш – бързо се научаваш да следиш илюстрациите успоредно с текста без да губиш нишката и в същото време да разбираш малко странния свят на Врабеца. Тази книга се пие бавно и на глътки – възхищавах се на графиките и на аналитичното мислене на хлапака, забавлявах се с детския му ентусиазъм и в същото време с проявите му на сурова логика.
Представете си семейство съставено от суров баща, концентрирана само в работата си майка, търсеща внимание сестра и Текумсе, склонен да обръща внимание на всичко, – семейство, с което трудно се общува и не по-лесно се обича. Всеки от тях е погълнат от себе си и нищо чудно, че когато печели наградата на Смитсониън, Т.В. тръгва сам към Вашингтон, за да получи наградата си – през нощта, само с малкия си куфар и хващайки товарен влак.
„Не бях съгласен. Да, това бяха само изписани на лист числа, но още от неолита ние рисувахме изображения по стените на пещерите, в глинени плочки, върху пергамент, дърво, чинии, салфетки, че дори върху собствената си кожа, и всичко това, за да не забравяме къде сме били, къде искаме да отидем, къде трябва да бъдем.“
Докато разказва за пътуването на Т.В., Рийф Ларсън разказва и на своя герой семейната му история скрита в дневника на баба му – първата жена изследовател по тези земи. Текумсе опознава себе си покрай семейството си и разбира, че му е било писано да е такъв какъвто е – вечно изследващ, неспирно любопитен и замесен от научно тесто. Заедно с историята на това семейство, авторът разказва набързо и историята на САЩ от последния век и половина – ей така, измежду тракането на релсите и преминаването от щат в щат.
Пътуването на Т.В. е изпълнено с познание за околния свят – онзи външният опасен свят на големите. Големият шарен непонятен свят. В който дебнат опасности. В който се намират носи приятели. В който разбираш, че семейството ти те обича no-matter-what. И докато най-силното качество на детските и детско-юношеските книги е да образоват, „Избраните творби на Т. В. Спивет“ се справя с това толкова успешно, че ми се завива свят.
„Ако бях герой, истински каубой, щях да издържа поне три седмици с тази жалка дажба от овесени десертчета с плодове и ядки. Но аз не бях каубой, а подрастващ със свръхактивен метаболизъм. Когато огладнеех, отделните дялове на мозъка ми започваха да се изключват един по един: първо загубвах умението си за възпитано общуване, след това забравях таблицата за умножение, после изчезваше способността ми да говоря с цели изречения и така нататък.
Когато Грейси ни повикаше със звънчето за вечеря, дрънченето често ме заварваше да се люлея бавно напред-назад на верандата, полуумрял от глад и припаднал в делириум, скрибуцайки като щурче.“
Единственото неудобство на книгата е малко по-големият й формат – не е особено удобна за четене в градския транспорт или разнасяне в чанта. За това за виновни илюстрациите в полетата, но без тях книгата нямаше да е същата. Аз просто я бях оставила до дивана за вечерно четене и я подхващах, когато имах нужда да избягам от уморителния свят на възрастните.
Трябва да отбележа, че „Избраните творби на Т. В. Спивет“ е книга, по която е хвърлен много труд и от издателство „Милениум“ имат адмирациите ми за смелостта да я издадат. Според мен е книга, която трябва да стигне до повече хора – деца и големи деца и да развълнува душите им със зрялото си спокойствие.
„Чуй един съвет от мен: не го губи това усещане. Светът всячески ще се опитва да те натика в лайната, но ако до края на живота си се държиш за това, което ти е останало от първите ти шестнайсет години, няма да се срамуваш от себе си.“