Първата ми мисъл, когато прочетох заглавието на книгата бе определение, зазубрено преди години и доказвано много пъти:
Степен на свобода на едно тяло – броят на независимите параметри, с които е определено положението на конкретно тяло спрямо друго, прието за неподвижно. Това, разбира се, без да има значение дали говорим за механика, роботика или инженерство. Смисълът се запазва дори с леки изменения на думите спрямо конкретната дисциплина.
И си помислих „Какво ли ми е подготвил този път Петрович?“, готова за поредното лудо преследване сред развалините на Метрозоната. И за лашкания в историята по една или друга алинея.
Не си помислих за авторът Саймън Мордън, не, направо за Петрович – суровият проклет физик, който изобщо не изгаря от желание да бъде герой, а само да бъде оставен да се занимава с хитроумните си изобретения и да си живее спокойно живота.
Това, обаче, няма как да стане и Сам Петрович се забърква в поредната каша, като за негова беда отново се натоварва със задачата да спаси света. Междувременно става крал на Метрозоната и си връща любимата.
След като ви спойлнах това, което и без това очаквахте, вече можем да си поговорим за всичко останало в „Степени на свобода“.
В тази част Сам Петрович разгръща страни от себе си, които преди това само е загатвал – безкрайната му любов към Маделин, бащинското чувство, което изпитва към Люси, приятелската самоотверженост към Майкъл и, ако щете, дори любов към себе си, все пак отказвайки да замени поредната си пострадала телесна част с неорганична и далеч по-функционална.
И въпреки, че той е все по-малко и по-малко човек във вида, който си представяме, чувайки думата, показва мислене, дела и, разбира се, псувни присъщи на най-големите Хора сред нас.
Сам Петрович – възпяван и предаван отново е тук, за да съгради света такъв, какъвто го е видял в сънищата си – с помощта на приятели, любими, своята „играчка“ и напук на всички препятствия по пътя.
За мен „Степени на свобода“ беше по-увлекателна и развличаща от предната ‘Теории на полета“ ( а този път дори „бръсначът на Окам“ бе преведен правилно) и това е успокояващо за поредицата, в която има толкова приятен и искрен математично-физичен хумор.
Още за книгата при Love big books, Книжен Петър и Книголандия.