Магия и разочарование в „Сезонът на костите“ – Саманта Шанън

сезонът на коститеОк, признавам си, ако не бях гледала трейлъра на „Сезонът на костите“, навярно щях да я подмина спокойно. Резюмето ѝ така и не ме грабна. Започнах да я чета и полека-лека за едно тричасово пътуване почти я бях свършила.

Върви леко поне до средата спокойно можеш да се надяваш да се окаже по-кървава, отколкото изглежда. Тройно убийство в първите 50 страници разпалва надеждата, че ще видиш нещо зрелищно до края.

Тъкмо си мислех за магически реалити формат тип „Игрите на глада”, в който оцеляват малцина и се бях разпалила колко яко би било, но това така и не се случва. Въпреки това до последно се надявах, че „Сезонът на костите“ ще се окаже рефаимският еквивалент на гладиаторски игри.

Не знам как и защо авторката е планирала хепталогия, при все че ако спре да разводнява сюжета с перкомерно количество неразбрана любов, може да събере поредицата и в трилогия. Но фактите са такива каквито са и аз ще ви говоря само за настоящата част.

Идеята не е лоша – магията под всякаква форма е поставена под ударите на закона и се наказва сурово. И докато властта следи сигналите за ясновидство, съновидения, гледане от разнороден вид, упражняващите магия сформират свои съюзи под формата на улични банди. А хванат ли те куките да упражняваш магия – изчезваш от лицето на земята. И там идва любопитното, защото не всичко е такова каквото изглежда.

Зад изчезването на владеещите магията се крие не само затвор или смърт, но и разменянето им като стока с по-висша сила, която изглежда контролира случващото се с хората. До тук – добре. Видове магия – има, че и добре класифицирани; световна конспирация – има, при това не лошо обоснована. И толкоз.

После добавяте развитие тип Нора Робъртс и готово – развалихме хубавата история с бозава любов и скалъпен край. Не можах да повярвам на развитието на историята – не исках и не биваше да приключва толкова мързеливо и лековато. Чак останах с впечатлението, че на Саманта Шанън   не ѝ се е пишело или е бързала за краен срок.

Каквото е такова обаче. Книгата не е лоша, но е по-скоро чиклит, отколкото за закоравелите фенове на фентъзито във всякакъв вид. Вероятно ще дам шанс и на втората част от поредицата и, ако не ме разочарова, ще я дочета цялата.

Саманта Шанън , наблюдавам те. Дано да се справиш.