Честно да си призная, не знам как да ви подготвя за тази книга освен с думите ‘объркано и фантастично приключение’. Предполагам, болшинството от вас са гледали шантавия филм за Амели Пулен. Та, вземате го, забърквате го с още допълнителна фантазия и щипка чудо и получавате „Пяната на дните“ /пък май и в едноименната екранизация отново играе Одри Тоту/.
Изпълнена с шантавини, музика и кулинарни вакханалии, книгата е бижу от онзи тип, с който си почиваш от реалността. Да не говорим, че има нещо хипнотично в спокойното описване на всеки детайл от страна на Виан.
„Пяната на дните“ всъщност е съставена от няколко любовни истории и, поради тази причина, в голяма част от себе си се чувства като разходка в бонбонено-розов облак. Естествено, Виан не спестява и тъмните окраски и това си проличава след средата на книгата, когато тъмата започва да нахлува в живота на героите и да ги притиска в отчаянието им.
Малката книжка е ръководство по теория на абсурдизма. С нея ще попаднете в свят на: упорито отказващи да бъдат вързани вратовръзки; подаващи се от кранчето на мивката змиорки, опитващи се да хапнат пастата ви за зъби; и животни, произвеждащи лекарства чрез храносмилателния си тракт.
В светът на „Пяната на дните“ престъпниците са точни, литературата не е това, което беше, а лекарите са по-неадекватни и от готвача. Дори фактът, че Виан е измислил герой-аптекар, който е готов да се сдобие с цицина на главата, наместо да ви одере кожата за скъпоценни лекарства, доказва че нищо не работи така както си мислите.
Светът в „Пяната на дните“ е немислим и, о, да!, изпълнен със смърт, но тя е толкова очарователно и лековато поднесена, че чак се чудиш как е възможно. Не се случва често да прочета как едно минаване по диагонал през ледена пързалка води до смъртта на десетки, които просто биват избутани и забавата продължава. Чудесия ви казвам!
Е, да си признаем, корицата можеше да е нещо повече от снимка на автора, за да привлече и погледите на тези, които не са тръгнали на специфичен лов за Виан. Бих се зарадвала на по-цветна корица, която да улови духа на книгата и, въпреки това, да бъде типизирана като част от поредицата.