Джилиан Хофман вече си е изградила име на добър автор на трилъри в англоезичния свят, а на българската публика е позната с правния трилър „Възмездие“. В „Невръстни красавици“ се заема с разкриването на (една миниатюрна част от) опасностите, които дебнат децата и тийнейджърите в интернет.
За Интернет трябва да се знаят няколко неща:
Интернет може да бъде спасение и клопка.
Интернет не е безопасен.
Интернет е прекалено достъпен.
А за дебнещите в интернет зверове, това място е безпрецедентен рай.
Защото именно благодарение на социалните мрежи, чатове, форуми и притъпеното доверие на тийнейджърките, извратеният ум на психопата има възможността да осъществи най-болните си фантазии.
Ето, че поредният психопат е намерил своето местенце в мрежата, където успява да заплете няколко невръстни момичета с обещанието за среща с красив младеж на техните години, а ги очакват само мъчения и (ако са късметлийки) бърза смърт.
Едно от отвличанията поема детектив Боби Дийс, самият той загубил следите на единствената си дъщеря. А когато Пастира поеме случай, на него може да се разчита да доведе детето в къщи живо… или мъртво.
Джилиан Хофман е създала качествен и увличащ трилър, посветен на реална и близка опасност. Заплела е герои и ситуации умело и, слава на Вселената, дори имаме секс сцена.
Не е простила даването на оправдание на психопатията – в края на краищата всеки е способен да намери своето спасение в някой библейски цитат. А аз лично не намирам нищо по-болно от позоваването на цитати от фентъзи за оправдаването на извращения като блудства и детеубийства. Освен може би търсенето на публика за тези извращения.
А когато дете от разклатено семейство открие „сродна“ душа в интернет, която изглежда сякаш я разбира, капанът просто щраква.
Джилиан Хофман е написала книгата си с доста разбиране за новите (и вече не толкова) технологии и начини на комуникация, като мрежите AOL и MySpace, използването на абревиатури в ежедневното онлайн общуване и познаването на днешните тийнейджърки.
Не това обаче може да се каже за превода. И по-точно за липсата на втори поглед след преводача. Защото преводът на цялото произведение се разваля от десетина грешки, които можеха да бъдат поправени навреме през погледа на някой по-млад и по-запознат със случващото се сред младите. А лично мое мнение е, че преводачите трябва да вървят в крак с развитието на езика.
- Не мога да обвинявам преводачката Валерия Панайотова за незнанието й по някои въпроси, но аз бих проверила поне два източника преди да напиша, че съкращението OMG идва от Object Management Group. Оставам с впечатлението, че се е доверила на Wikipedia (сравнително сигурен източник), но прост Google search на „what is OMG“ дава далеч по-адекватен отговор, а именно Oh, My God(238стр). А когато превеждаш книга с уклон в жаргона е направо задължително да си вържеш гащите, разравяйки се в сайт като горния.
- Още по-голямо изумление ми донесе фактът, че FYI е преведено правилно.
- Тук стигаме до друга грешка. Ако сме приели, че Уики е достоверен източник, то защо името на рапъра Джей Зи е преведено като Джей-Зед(74стр. и на още едно място)?
- Истината е, че съзнанието ми закрещя „Не, не и не!“, още когато видях преведено заглавието на играта „Resident Evil“ като „Резиденция на злото“(27стр.), а глаголът „блогирам“(65стр.) почти ме обърна вътрешно.
Болно ми е да го кажа, но подобни неща са малките камъчета, които превръщат спокойното четене в малък емоционален ад.
Сега разбирате ли колко много неща можеше да спести още един поглед над книгата?
Факт е, че на човек над 35 или такъв, който няма досег с интернет-културата, компютърните игри и американския рап подобни неща няма да му попречат да се наслади на книгата, но за мен са просто груба грешка. Грешка, която се надявам да виждаме все по-рядко в родното книгоиздаване.
Въпреки всичко „Невръстни красавици“ е прекрасен трилър, който дори леко захаросани край не успя да развали, а Джилиън Хофман за пореден път показва, че трилъра е в кръвта й.