Всичко това е „Нов патрул“ на Лукяненко.
По мои спомени, когато стартира писането й Лукяненко се допитваше до читателите си на своя сайт и те буквално станаха участници в написването й. Вероятно това е и причината книгата да е изчистена от фактологически грешки, които Лукяненко допуска по една-две на книга.
Този път Лукяненко заплита историята си около 10-годишно момче пророк, което е напът да произнесе първото си и най-голямо пророчество. А лошото на пророчествата е, че имат навика да се случват. И именно от това се бои Сумракът.
Естествено, обаче, нашият герой Антон Городецки отново се появява там където не трябва и се заема със спасяването на света такъв, какъвто го познават различните.
Не съм сигурна доколко Антон Городецки е помъдрял, но със сигурност е посуровял. Станал е по-суров, по-трезво мислещ, дори може би малко е потъмнял – по лъскавата му броня на светъл започва да се усеща патината на опита, който ти казва кога да се биеш и кога да бягаш.
Дошъл е моментът, в който Городецки да предаде наивността си и да обучи следващото поколение Светли, че понякога бялото не е точно бяло и черното не е точно черно.
Че добро и лошо са относителни понятия и вида им много зависи от това от коя страна си.
А когато се появява Арина, знаеш че сериозното меле тепърва предстои.
В „Нов патрул“ образът на Арина просто разцъфва. Всички знаем, че е могъща вещица, че умее да се измъква от всякакви ситуации и затова е оцеляла толкова дълго въпреки навика си да се набърква където й падне; всички знаем, че е красива и магнетична въпреки близо хилядата си години живот. Това обаче, което не знаем е на какво е готова, за да поправи минала своя грешка и какво и кого е готова да пожертва.
Както каза Мила Ташева „Тя е особен образ, махало. Между светло и тъмно, между абсолютния субект и абсолютния обект. Арина е контрапункт на всичко човешко, въплъщение на самия Сумрак и в същото време, като чародейка и вещица – еманация именно на човешкото – мечти, копнежи, идеали.“
Аз като читател я боготворя и едновременно с това се страхувам от нея.
За мен, не толкова израстването на Антон, колкото разплитането на Арина бе интересната част в книгата. И наистина ми се иска да видя книга или поне разказ, в който тя да е главния герой.
Силно вярвам, че това не е края на поредицата и стискам палци Лукяненко да намери още сили да ни радва с живота на Дневния и Нощния патрули.
А „Нов патрул“ предлага всичко – опасности, мистерия, хумор, човещина, че дори и вездесъщия Хесер в добро настроение. Ако сте фенове на поредицата, няма как да сбъркате.
Стига да не забравяте – всички лъжат.
Още при вече споменатите Книголандски, Мила Ташева в Аз чета и в Сборище на трубадури, TANSTAAFL, Life is a Journey not destination и Талиесин.