Да си призная, учудена съм от появата на тази книга на българския пазар – имам достатъчно наблюдения, за да се изумявам при излизането на родния ни пазар на книги, които се различават от шаблона. А той e традиционен – хетеросексуален, между двама души, с умерена пикантност и без излишна различност.
А пък в тая книга, освен основно хомосексуалност има и зоофилия. Ама не скачайте от столовете, всичко е в границите на нормалното! Доколкото една оживяла приказка може да бъде нормална, разбира се.
Въпреки нетипичността от първите ми думи, „Никога преди залез“ не е скандална книга. Заиграва с еволюционната загадка наречена ТРОЛ – същество с характеристики близки до човешките, но развило се в собствената си еволюционна ниша. Характеризира се с изправен ръст, сръчни 4 лапи, тъмно окосмение, зимна хибернация и хищничество.
Също така с излъчването на куп феромони, които са му помогнали да оцелее през вековете. Ама това е тайна!
„Никога преди залез“ изкарва на повърхността онази част от човешкото в нас, която винаги се опитваме да скрием – болезнена похот, собственическа алчност, безмислена и ненужна жестокост и още, и още…
Йохана Синисало умело преплита северните митове за троловете с мръснишката реалност на съвременния ни свят и ежедневните малки предателства, с които е изпълнен.
С типична финландска освободеност разиграва любовни триъгълници, игри на алчност и интерес, съвременно робство и кривоподнесена обич.
Среща героите си със собствената им природа – редува любовта им с ревност, и обичта с жестокост.
„Жесткостта представлява съзнателното, преднамерено причиняване на душевно или физическо страдание, болка, при това независимо от ясното съзнание, че другият се измъчва.“
В интерес на истината, „Никога преди залез“ притежава точно онази многопластовост, която дава на книгата правото да се нарече роман – и колкото любови биват събудени, толкова биват погубени.