Едно признавам на Ерик Богосян и това е, че не се свени да пише прямо, без да прескача незензурните думи.
Не си играе, а с няколко изречения обобщава състоянието на работното място, което хората считат за свято и на което подчиняват нуждите си. Съобщава простата истина, че флуоресцентната светлина унищожава волята на хората и не само – унищожава душите им.
Представя си героите си като фигурки, наредени на игралното поле от някой по-силен и умел играч.
Старали са се да прилича на алея, за да може молът да изглежда като място, обичавано от хора. Навремето някой е направил макет на този мол, за да впечатли предприемачите и банкерите. На макета я е имало и тази вегетираща растителност, покрай която вървя сега. Имало е и малка човешка фигурка. Аз съм тази фигурка.
„Mall“ е от книгите, които, колкото и изтъркано да звучи, показват контрастите в американското общество. Въоръжено общество, в което един от членовете му може да грабне оръжието си и да започне да убива непредизвикано. Общество, което на съобщението, че са убили някого отвръща с безразличието на думите „Много лошо“ и продължава с тривиалните си задължения. Общество, в което всеки е воден само от задоволяването на собствените си нужди, по възможност на чужд гръб.
„Mall“ е книга на героите си – наркоман-социопат; успял бял мъж от средната класа с незадоволен нагон; домакиня-алкохоличка; горчиво влюбен тийнейджър; охранител-вдовец, оборен от системата и едно момиче, чиято лудост тепърва назрява в очите й. Въобще – представителна извадка от няколко класи.
Повечето хора нито веднъж в живота си не дърпат спусък. Не усещат удара на отката в рамото или в дланта. Не вдишват аромата на оръжейната смазка, мириса на прясно изгорял барут. Повечето никога няма дори да разберат какво е предпазител – освен ако не им завреш пистолет в задника. Но всички те плащат данъци, с които се купуват нови картечници, автомати и пушки. Подписват фишове за заплатите на хората, които носят, зареждат и стрелят с тези оръжия – ченгетата, военните и охраната – униформените, които стоят между цивилизацията и постоянно надигащия се гладен, отчаян свят.
И, както знаем от Чехов, има ли оръжие, то рано или късно ще гръмне. И всеки герои ще намери края на пътя си.
Въпреки прекрасните попадения, „Mall“ остави у мен една незадоволеност и е по-скоро от книгите, за които не бих се сетила втори път, освен ако не съм в разрушително настроение.
Още мнения в Книжен Жор и Книголандия.