Четенето на „Карта и територия“ съвпадна с един антисоциален период, изразяващ се в стоене вкъщи и липса на желание за социално общуване. Такъв е и идеалният период за четене на тази книга. Когато ми я препоръчаха като книга за мизантропи, не се почудих и веднага я взех. Аз, като всеки работил в сферата на обслужването, в хората най-много мразя самите хора.
Уелбек представя живота на няколко души, използващи работата си, за да се откъснат от света на хората – художникът Жед, архитектът Жан-Пиер, полицейският инспектор Жаслен и… своя – на писателя Мишел Уелбек. Героите му са все единаци, бягащи при възможността за близост с друго човешко същество.
Действието в „Карта и територия“ тече бавно, пропито от френската меланхолия на 20-ти век. Това те кара да четеш книгата полека – както се опитва вкусно ястие и се отпива пивко вино. Книгата е едно потапяне в кулинарията, изкуството, архитектурата и фотографията на миналия век. Книга за конспирациите, манипулациите и (липсата на) критики в художествения свят, в който корпорациите имат по-тежка дума от тази на артистите. За света, в който притежанието води само до отчужденост.
„Карта и територия“ е разговор за загубите и определенията, които сами даваме за себе си – за обществото ни, в което годишната ни заплата е по-явен показател за това какви сме от това има ли кого да обичаме.
Какво определя човека? Кой е първият въпрос, който задаваме на някого, ако искаме да разберем що за човек е? В някои общества го питат дали е женен, има ли деца; в нашите общества най-напред се осведомяват за професията му. За западния човек решаващо е мястото в процеса на производство, а не репродуктивния статут.
А след този цитат не мога да не отбележа, че главните герои така и останаха без наследници.
За мен тази книга бе малко уморителна – Уелбек се разсейва в подробности, забавяйки действието и така на моменти губеше вниманието ми.
И макар идеята да използваш себе си като герой, който да убиеш прекрасно кърваво, да ми хареса, не мога да кажа, че книгата ме спечели.
А само с каква страст описва смъртта си:
Току-що бяха пристигнали заключенията на техническия отдел: човекът и кучето са били убити с пистолет „Зиг Зауер М-45“, и в двата случая с един куршум, изстрелян от упор в сърцето; оръжието е било снабдено със заглушител.
Преди това са били зашеметени от удар с тъп предмет с издължена форма, например бейзболна бухалка.
Прецизно изпълнено престъпление, без излишна жестокост. Разчленяването и нарязването на труповете е било направено в последствие. Бяха направили бърза възстановка и заключението беше, че това е отнело малко повече от седем часа.
В заключение – в „Карта и територия“ Мишел Уелбек е излял самотата си и е подхванал диалог с читателя за нуждата ни от хорско обкръжение само, за да осъзнаем себедостатъчността си. „Карта и територия“ е нещо, което няма да препрочета, но за което не съжалявам, че съм подхванала.
Едно по-пространствено и по-вдъхновено ревю от Златко Ангелов за Книголандия.