Ако сте взели в ръка „Концерт в памет на един ангел“ подгответе се за потапяне в любов, омраза, отчаяние, болка, копнеж и ревност, власт и безсилие. Бъдете готови за битка със собствените си демони. И просто вижте света през чужди очи.
Колко грехове може да понесе човешката душа? Колко смърт може да пожелае и посее човешката завист? Колко обич може да понесе човешкото сърце? Колко да отдаде и колко да пропусне?
Това, в което е наистина добър Ерик-Еманюел Шмит е да влиза в човешките души и да измъква от там най-добрите и най-лошите им помисли. Вади най-егоистичните сред тях, разбърква ги със спомени и настояще, посолява с разочарование и го поднася на читателя. И го прави умело.
Ако ви съобщят, че някое от децата ви е мъртво, ще намерите ли сили да пожелаете кое точно? Ще се съберете ли достатъчно, за да се самообвините за егоизма, който проявявате, желаейки смъртта на едно конкретно от отрочетата си? Или просто ще стискате юмруци в безсилие?
Ако в младежките си години направите грешка, довела до нечия смърт, ще се поправите ли или ще подминете с повдигане на рамене? Ще простите ли на себе си или цял живот ще изкупувате вината си?
Ако знаете, че любовта на живота ви е направила непростимото, изневерявайки ви, следи ви и дори се опитва да запуши устата ви с инцидент, ще съумеете ли да запазите любовта си и да я излеете по-красива от всякога?
Истината е, че Шмит не задава на читателя нито един въпрос. Той няма нуждата да го прави, за да накара четящия да се замисли сам. Болката, изпълнила страниците на този сборник е толкова осезаема, че напира да излезе от тях. Шмит толкова добре познава героите си, изграждайки образите им, че нито една вина не изглежда изкуствена или насадена от автора за целите на разказа.
„Концерт в памет на един ангел“ е доказателството, че Шмит е толкова добър психолог, колкото и писател. Прочетете я. Аз лично няма да ви обвинявам, ако пуснете една сълза в памет на любовта на Катрин и Анри.
Още в Аз чета.