„Кървавата шапчица“ притежава онази щипка еротика, която липсва в историите от подобен тип. Наред с нежните заплахи, стаената опасност и откровените суеверия, именно тази лека пикантност придава на историите това, което ги прави по-различни от които и да било други варианти на старите приказки за Красавицата и Звяра, Котаракът в чизми, Спящата красавица или Червената шапчица.
Това е наблегнато и на корицата, елегантно загатваща очакващите ви 10 трактовки на популярни приказки. Всеки разказ затвърждава усещането, че тези приказки именно така е трябвало да бъдат написани на първо място.
И въпреки цялостната невъзможност да се говори за ‘женска’ или ‘мъжка’ литература, на този сборник му личи, че е писан от жена – притежава мекотата на женското начало, криещо се в прогарящо любопитство, майчина отдаденост и безгранична смелост пред непознатото.
Несъмнено сборникът е изпълнен и със силни героини – „Кървавата стая“, „Невестата на тигъра“ и „Дамата от Дома на любовта“ са само големите примери за подобни образи.
„Дамата от Дома на любовта“ сам по себе си страшно ми напомни за „Дамата от Шалот“ на Тенисън – обречена да изгние в далечната си кула, прокълната в самотата си и готова да загуби живота си, за да изпита човешки допир.
За мен, като човек, който не е любител на кървавия жанр, но за сметка на това – пленен от всеки вид позната митология и магичен реализъм, този сборник бе по-скоро един различен и добре написан поглед над вече познатите истории, отколкото нещо истински зрелищно и неповторимо.
Въпреки това с тези разкази ще прекарате времето си неусетно, а кой знае – може би дори ще започнат да ви се привиждат вълчи стъпки в снега…
Поздравления за корицата и за смелостта да променят оригиналното заглавие от оригиналното „Bloody Chamber“ на хитрото „Кървавата шапчица“, загатващо едновременно връзката с оригиналната приказка и новия ѝ облик.
Още няколко думи за сборника – Книголандия, Книжен Петър и Аз чета.