Войната на мълчанието, предизвикана от един "Инцидент" – Станислава Чурискиене

За мое съжаление Христо Блажев ме лиши от възможността да се възползвам от най-точната дума за описването на тази книга. А именно – вивисекция.
Станислава Чуринскиене е написала книга за самозаблудите, с които изплитаме живота си, за всички неща, които правим или не в опит да се нараним едни други.
Описала е идеално моментът на счупването на една връзка и студените реплики, хвърлени през скайп последващи хладнокръвното планиране на една изневяра.
„Инцидент“ е книга за бомбата от нагласи и възпитание, която тиктака вътре в нас, чакаща да избухне, когато сме най-уязвими.

„Инцидент“ е книга за краха и възраждането на една връзка между двама души, които се обичат отчаяно, но са сами не осъзнават колко са счупени като индивиди.
Виктор и Рита  дотолкова са втренчени във филма, който разиграват в главите си, че забравят какво е да имаш доверие на човека до себе си.
И двамата предпочитат да градят представата си за случващото се във връзката им на базата на предположения, но не и да попитат любимия какво наистина се случват.
А понякога измислената история се оказва далеч по-лоша от реалността.

Книгата ми допадна именно, защото съвпада с мнението  ми по въпроса за доверието в една връзка. Защото, когато двама души планират да градят бъдеще заедно, те първо трябва да преодолеят проблемите на миналото.
А това никак не е лесно, когато отказват да разговарят един с друг.

Станислава Чуринскиене като психолог е написала книга, която идеално описва последиците от свръхобгриженото и изоставеното дете, израснали в двама възрастни, наследили проблемите, които децата са имали. Възрастни, които трябва да се борят с несигурността, недоверието и стаената болка на другия.
Написала е книга за двама души, които бягат от уюта на спокойствието си към себеразрушението, с което са свикнали. Защото им е по-трудно да се променят и да приемат това, което имат, отколкото просто да побегнат към липсата, с която са свикнали.

Несъмнено ще има моменти, в които ще искате да захвърлите книгата – понякога действието тече бавно, преплитат се времена и се оплитат изречения, но все пак заслужава да продължите с четенето.
Защото най-важното е да говорим помежду си.
А не да си крещим с мълчание.

Още от Габи Кожухарова в Аз чета.