Ето, че при третия ми сблъсък с литературата на Георги Господинов, с ръка на сърце мога да кажа, че една книга и хареса и дочетох без побутване, прекъсване и отлагане.
„И други истории“ е приятен малък сборник, побрал 21 разказа на 100 страници.
След „Невидимите кризи“ този сборник ми се стори в пъти по-личен и написан с повече отношение. Прилича на сборник на разкази, разказани в една от онези сюрреалистични вечери, в които група приятели са се събрали на по едно-две и историите просто преливат една в друга.
Историите до една са естествени до болка – злепоставящи спомени, лични страхове и влакови истории.
Разказваческият талант на Георги Господинов си личи, било то в „Една втора история“, било в „Кристин, която маха от влака“. Умее да пише, а на моменти и да изненадва с много приятен хумор.
С „Божури и незабравки“ се бях срещала и преди, я в „Капитал“, я нейде другаде, но отново ми бе страшно приятно да го прочета.
Няма кой знае какво да се каже за разказите – струват си отделения един час за четене, а защо не и препрочитане.