„Как да излекуваме фанатик“ накратко разказва за историята и за единственото добро решение на Израело-Палестинския конфликт. Не лесно, и не безболезнено, но адекватно и, силно се надявам, навреме.
Амос Оз прави много признания от свое име и от името на еврейския народ, показва грешки в мисленето и действията си; използва себе си като пример за фанатик, за да ни покаже грешките и проблемите произтичащи от това.
Да, признавам си, че като дете и аз бях малък фанатик с промит мозък. Изпълнен с праведен гняв, краен, глух и сляп за всеки глас, който се отличаваше от общия ционистки хор. Бях дете, което хвърля камъни заради идеите си, дете на еврейската интифада.
А няколкото думи за обвързаността с генетичното ни минало са точно на място в този объркан ни свят, дърпащ ни в различни посоки.
Всеки от нас е полуостров, наполовина свързан със сушата, наполовина обърнат към океана. Едната ни половина е свързана здраво със семейството, приятелите, културата, местната традиция, нацията, пола, езика и много други неща, а другата половина иска свободата да се обърне към океана.
Преди десетина години (как лети времето!) попитах баща си за какво точно се борят тези хора, опитвайки се да проумея напрежението в онзи район, давайки му име. Баща ми каза само това „земя и вода, собствено място“.
Ето това се опитва да обясни Амос Оз в двете кратки есета „Между правото и правото“ и „Как да излекуваме фанатик“ – че зад конфликта не се крият религиозни причини, а простото неразбиране, че всеки има нужда от дом и място, което да нарече родина.
Много често дори и най-чувствителните арабски писатели не успяват да ни видят такива, каквито сме всъщност – шепа полуистерични бегълци и оцелели, преследвани от ужасни кошмари, травматизирани не само от Европа, но и от отношението към нас в арабските и ислямските държави.
Препоръчвам за четене – чете се лесно и бързо, а от разбирането, че палестинци, евреи, американци или европейци сме еднакви, има полза за всички ни.