На българската четяща аудитория Йон Айвиде Линдквист вече е познат с прекрасната си вампирска „Покани ме да вляза“, а сега смело настъпва с втора книга посветена на същества също толкова непринадлежащи на човешкия свят, но неизменно свързани с него – мъртвите.
И ако приемем, че „Покани ме да вляза“ е писана с любов към живота, то „Когато мъртвите се пробудят“ е писана с разбиране към смъртта.
Линдквист неизменно очарова със стила и красивите си сравнения, докато в същото време преравя най-мръсните кътчета на взаимоотношенията между хората, които имат себе си за близки. Не му е нужно да бъде многословен, за да разбие мита за човешката доброта към по-слабите. В няколко страници успява да събере красота и преклонение, жестокост и болка, смърт и прераждане.
И докато неусетно очите ви тичат по редовете ще усетите как малко по малко се разнищва смъртта като понятие, неизбежност и личен катарзис, в който всеки е обречен да срещне своя личен душегубец.
Линдквист създава в романа си една напрегната атмосфера, изпълнена с неясност и очакване – именно това прави просто странната случка с пробуждането на мъртвите толкова реално изживяване. Намира думи да обрисува случайния каприз на природата, показвайки ни отделните реакции на хората като обобщение на човешката същност, изкарвайки на повърхността най-доброто и най-лошото. Обявява, че сме истински само, когато сме оголени, когато не сме сами дори в собствените си мисли.
За мое съжаление остават някои недоизяснени неща, а краят ми се видя малко прибързан, макар и на място. Честно казано, струваше ми се логично да приключи с героите, с които бе започнал. Оставам с впечатлението, че е имал брилянтна идея, но е претупал детайлите по нея въпреки прекрасното изпълнение. Сякаш добрите идеи са го напуснали на върха на вълната и единствената му възможност е била да продължи през плиткото.
Като цяло „Когато мъртвите се пробудят“ е пълна с повече живот, отколкото смърт и е книга, която заслужава вниманието, но по никакъв начин не успява да измести „Покани ме да вляза“ от личния ми топ 10.
Можете да прочетете смесица от чужди мнения при Блажев, Пуци Мечо, на територията на Shadow Dance и в Библиотеката или да се задоволите с моето и просто да грабнете книгата.