Тук е мястото да си призная, че след прочитането на „Грегор Горноземеца“ не можах да се сдържа и трябваше да прочета и останалите части от „Подземни хроники“. Пиша това ревю в края на 2013-та и се надявам скоро да видим книгата преведена и на българския пазар.
За няколко часа погълнах и втората книга и спокойно мога да кажа, че Сюзан Колинс се справя блестящо с продължението на историята, а при появата на самия Бейн просто ми отвъртя главата с елегантния plot twist.
В „Грегор и гибелното пророчество“ Грегор е все повече един малък възрастен, отколкото детето, което беше в началото на първото пророчество – знае, че му предстоят битки и може би смърт, но е готов да защити малката си сестричка и бъдещето на Регалия. Горноземеца се учи да се извинява и да равни с околните си – преоткрива силите си и приема загубите, които (ще) понесе.
Книгата е идеална за хлапетата в онази прекрасна впечатлителна възраст, в която вниманието им се раздвоява за секунди, мисълта им тече бързо и не толкова последователно и най-вече – възрастта, в която трябва да се научат да се подчиняват на авторитети, но да държат на собственото си мнение и да вярват в силите, които ги изпълват.
Отново държа да отбележа умението на Сюзан Колинс да вплита в текста факти, които биха накарали малчуганите да почетат по-задълбочено за Линдберг, динозаврите или дори първата помощ – при това, докато им показва какво значат думите вярност, равенство и чест. Междувременно Колинс не спестява нищо на героите си – не жали силите им и подрежда за тях изпитание след изпитание.
Втората книга е по-малко детска и малко по-тъмна, но пък за сметка на това – пълна с повече разбиране и състрадание. В „Грегор и гибелното пророчество“ дебнат повече опасности и има по-малко светлина – разбирайте го буквално и така, както се използва в Подземната страна – като дума за живот.
Неминуеми са сравненията с „Хари Потър“, и ако там тъмнината започваше от третата книга, то Сюзан Колинс хвърля Грегор още по-рано в дълбокото, предоставяйки ни приключение от класа.
А когато прозреш зад черупката на Лукса, няма как да не я харесаш. Да не споменавам факта, че Буутс е толкова прекрасно мъниче, че дори само заради нея си заслужава четенето.
П.п. Сега, в началото на 2014-та година, държейки в ръцете си българското издание на книгата, мога просто да ви кажа: книгата си заслужава. Бъдете прекрасни и я случете за себе си или децата си.