Сега вече мога да кажа, че „Грегор и тайните знаци“ е наистина тъмна книга. Разиграват се игри на власт и смърт, които всяко 12-годишно момче би предпочело да пропусне, но Грегор вече е въвлечен в Подземния свят и няма измъкване. И вместо да си гледа почивката и лятната ваканция, той отново тръгва да спасява Подземния свят.
Този път дори няма пророчество, което да бъде преследвано – нещата се случват прекалено бързо, за да бъдат разгадавани и прекалено рязко, за да бъдат дори следвани. А дадените обещания трябва да бъдат спазвани, макар опасностите да са повече, отколкото могат да бъдат понесени. Приключението отива все по-дълбоко под земната повърхност, и докато борбата на живот и смърт се изостря за всички видове, работата на основното ядро бойци – Лукса, Грегор, Рипред, а вече и Хауърд е да взима все по-трудни решения.
При достигането на момента, в който нещата стигнат до геноцид, читателят вече е напълно наясно, че това не е детска книга. И е далеч повече от простото запознаване на децата с ужасното минало на човечеството, па макар и придадено на други подземни същества.
Сюзан Колинс не престава да ме изумява и осъзнавам, че след толкова смърт в тази книга, написването на „Игрите на глада“ е била просто детска игра.
В „Грегор и тайните знаци“ Грегор взима толкова решения, които дори и големите не бива да правят, преживява толкова много смърт и дори я причинява, че вече съвсем не мога да нарека книгата детска, макар да е написана поучително и изпълнена с много разбиране и съчувствие.
Единственият проблем на книгата е, че приключва по средата на приключението и продължава в следващата книга – „Gregor and the Code of Claw“, напрягайки очакващите фенове. Разбира се това лесно може да бъде простено с отгръщането на първите страници на петата книга.