„Галвестън“ – Ник Пизолато

ГалвестънКъм „Галвестън“ пристъпих с любопитство. Не защото е от авторът на „True Detective“ Ник Пизолато, а защото е нетипичното за мен четиво. Изненадата дойде, когато се оказа напълно по вкуса и очакванията ми – тъмно и ръбато, въпреки това, с нетипично мек край. А в същината си – крайно простичка история за смърт, любов и пропилени човешки животи.

Едно от притесненията, с които отворих „Галвестън“ беше именно заради добрата сценаристка работа на Ник Пизолато. Страхувах се от вида на диалозите – опасявах се, че ще бъдат по-директни и със стрикнтно сценарен вид. Това, за щастие се оказа грешно очакване и погълнах книгата набързичко и с кеф.

Героят Рой Кейди е толкова обрулен от живота си на наемник, че диагнозата рак на белите дробове не е голяма промяна в плановете му за живота. Промяната идва при поредния опит да бъде убит, срещата му с едно 18-годишно момиче и седмицата, която прекарва в истинска свобода с нея. И въобще, ако вие си мислите, че имате лош ден, то Рой Кейди има по-лош. Нещо като първи понеделник на нова работа, където срещате бивш, който ви мрази и той ви се оказва шеф. Ето с такъв ден ви посреща „Галвестън“.

Обичам герои изградени така, че да им вярвам. Въпреки вида си на клишета – наемник с каубойска шапка и проститутка, избягала от проблемно семейство, Рой и Рони успяват да разкажат една доста смислена, добре написана и реална история.

Открих, че всички слабохарактерни хора страдат от една и съща обсесия – вманиачават се по идеята за задоволяване. Където и да отидеш, мъжете и жените са като гарги, привличани от лъскави предмети; за някои лъскавите предмети са други хора. То по-добре да се закачиш за дрогата.

Пизолато не величае геройството на Рой, макар да има мегдан за това. Даже напротив – героят му е толкова земен, толкова обикновен и пропит със спомените, болките и неизказаните си думи, че чак ти се иска да го прегърнеш съчувствено.

Когато започнах да чета, така се увлякох по думите и по онова, което изказваха, че престанах да измервам времето по типичния начин. С изненада научих, че имало свобода, съставена само от думи и нищо друго. И почувствах, че съм пропуснал нещо съдбовно, много отдавна.

Мрачно, бавно и напрегнато тече времето в „Галвестън“. Дори, когато героите са на плажа и се наслаждават на вълните и слънцето по кожата си. Ето толкова добро е умението на Ник Пизолато да създава ноар обстановка.

Препоръчвам „Галвестън“, ако сте готови да се отдадете на книга, която не бихте подхванали.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *