Дори да не е история като всяка друга, „Свобода“ просто се нареди за четене след „Между дните“ – друга завладяваща история на едно разбито от обстоятелствата американско семейство. Така, макар и добре написана, просто не можа да ме изненада толкова, че да се влюбя в нея.
„Свобода“ обаче е дълбоко психологическа книга. Написана е с толкова добро разбиране за човешката емоционалност, че не мога да не призная Франзен за цар в това. Изградил е многопластови образи, които не всеки би могъл, а най-хубавото е, че те еволюират и се променят с годините напрежение, любовни разочарования и грешки, които се натрупват.
Мен лично Франзен не ме накара да крещя с пълно гърло „Свобода! Свобода! Свобода!“, но ми даде усещане за спокойствие, че дори и нищо да не е наред, винаги има на кого да се опреш, ако си готов да признаеш провалите си. Дори в една Америка препълнена с индивидуалисти.
Превърнал се в средностатистическа единица в американския експеримент по самоуправление, който бил изкривен от самото начало, тъй като избягалите от пренаселения Стар свят към новия континент не притежавали предразполагащи към общуване гени, а по-скоро били от хората, които не се погаждат добре с околните.
Имаме американско семейство от средната класа – майката-закрилница Пати и бащата-работар Уолтър – две заблудени души, пострадали по пътя към американската мечта на родителите си и така оказали се сами сред океана от предстоящи разочарования. Двете им деца – глезеният Джоуи, влюбен в съседското момиче и оставената на собствената си отговорност Джесика, която трябва да лавира между всички членове на семейството. Да не пропусна и Ричард – най-добрият приятел на Уолтър, тръпка на Пати и рокаджия до мозъка на костите си. И тези хора се лашкат между безрезервната любов, откровеното сексуално привличане, омразата, безразличието, игричките на влияние и нуждата да не бъдат сами. А „Свобода“ е разказ за крушението на това семейство и за причините довели до него.
Не мислеше, че е станала алкохоличка. Не беше алкохоличка. Просто заприличваше на баща си, който понякога търсеше спасение от близките си в чашката. Навремето Уолтър нямаше нищо против, че тя изпива с наслада чашка-две вино, след като сложи децата да спят. Твърдеше, че е израснал, замаян от аромата на алкохол, и се е научил да й прощава, а и харесвал да усеща виното в дъха й, тъй като дъхът й идвал отвътре, а той харесвал вътрешността й. Ето така и говореше – вричания, на които тя не можеше да отвърне, но въпреки това те я опияняваха.
Но щом чашите станаха седем-осем, всичко се промени. Уолтър искаше да е трезва вечер, за да изслушва оплакванията му от неморалността на сина им, докато Пати искаше да не е трезва, за да не го слуша. Не беше алкохолизъм, а самозащита.
Първоначално това е история като всяка друга – опознаваш героите, разнищваш семейните им обвързаности и прозираш през взаимовръзките. През първите 150-ина страници се чудех защо всички са толкова впечатлени и все още очаквах талантът на Фразнен да се разгърне. И в това беше проблемът – очаквах да ме грабне изведнъж, а се оказа, че ме е превземала малко по малко.
Романът не накара съзнанието ми да вика, но го накара да съчувства, защото другото име на „Свобода“ спокойно би могло да бъде „101 начина да провалиш живота си – историята на Пати Бърглънд“. „Свобода“ е елегия на американската депресия, поглед към забързаното ежедневие и припомняне, че всички сме хора, но човеците сред нас са малко.
Франзен се захваща с болезнени теми като промяната в американското общество след 11 септември, глобалното пренаселване, схемите за доставка по време на войната в Ирак, опазването на природата и в същото време лавирането в задкулисните игри на големите компании.
Да започнем с дефинирането на проблема – поде Уолтър. – Проблемът е, че никой не се осмелява да повдигне въпроса за пренаселеността. Защо? Защото темата не носи дивиденти. Защото в нея няма нищо ново. Защото, подобно на глобалното затопляне, все още не сме стигнали до етапа, в който последствията са неоспорими.
И защото, ако започнем да поучаваме бедните и необразованите да раждат по-малко деца, ще звучим елитарно. Броят на децата е обратнопропорционален на икономическия статус, както и на възрастта, на която момичетата започват да раждат, което е също толкова вредно. А е достатъчно да се удвои средната възраст на първото раждане от осемнайсет на трийсет и пет години, за да соадне прирастът наполовина. Това е причината мишките да се размножават повече от леопардите – защото стигат до полова зрелост по-рано.
Ако трябва да обобщя „Свобода“ в едно изречение, то ще бъде:
Уместно груба, истинска, разюздана, неспирна и откровена.
Но дори и най-баналните домакински задължения като работа в градината, чистене или пазаруване й се струваха по-приятни и по-спешни от въргалянето в кревата и след като в главата ти се загнезди мисълта, че трябва набързо да се отпуснеш и още по-бързо да достигнеш до екстаз, така че да можеш да излезеш да пресадиш циганчетата, които увяхват в малките си пластмасови саксийки, няма връщане назад.
И съвсем спокойно бих могла да я нарека ‘съвременна американска „Война и мир“ в рок вариант’ – избутайте историята два века напред, сменете Русия със Сащ, Отечествената война със случващото се след 11 септември и нека Наташа, Андрей и Пиер станат Пати, Ричард и Уолтър – и воала!
Мнението ми за „Свобода“ остава малко противоречиво – не завладяваща, но все пак превземаща и страшно добре написана. И, цялото ми уважение, но този хепиенд ми дойде в повече.
Една малка забележка относно превода, която трябва да направя – бирата „Budweiser“(Бъдуайзър) е преведена като „Бъдуйзър“, което просто неуместно дразни.
Превзетости в Книголандия и едно по-трезво мнение в Аз чета.