Очарователно ужасната „Every heart a Doorway“ – Шонин МакГуайър

every heart a doorway„Every heart a Doorway“ е чудесен пример за portal fantasy, urban fantasy и изобщо за фентъзи.

И това няма нищо общо с факта, че съм фен на Шонин МакГуайър и нейните светове.

Ърбан фентъзито не е съвсем непознато в България, макар на прима виста да се сещам само за чудесните „Войната на цветята“ на Тад Уилямс(погледнете при Ана Хелс), „Американски богове“ и „Звезден прах“ на Нийл Геймън. Поредицата за Хари Дрезден на Бачър също влиза в бройката, макар да не е особено впечатляващ пример.

Със сигурност пропускам още преводни издания, а впечатляващи примери за българско етно-фентъзи са поредицата за драконче на Теллалов, „Две луни“ на Елена Павлова(както и доста техни разкази) и нещата, които напоследък излизат с логото на MGB Books.

Да, знам, че етно-фентъзи и ърбан фентъзи не са едно и също в контекста на горните ми примери, благодаря, но исках да покажа, че и ние вадим страхотни неща на пазара.

Портал фентъзито, обаче, може да се похвали с повече примери на български, макар и да не сте предполагали за това. Типични примери са „Магьосникът от Оз“, „Коралайн“, „Нарния“ и „Алиса в Страната на чудесата“. Ако сте чели внимателно поне една от горните книги, ще знаете, че те доста грешно са представяни като детски книжки.

Такъв е случаят и с „Every heart a Doorway“ на Шонин МакГуайър. Бих я категоризирала като книга за тийн и по-възрасна публика и я препоръчвам на всеки, който може да понесе здравословно количество кръв и черва докато я чете вманиачено по време на обедната си почивка.

Гореспоменатите примери, обаче, ни разказват само за света отвъд вратата – било то шарения свят на Оз или смесицата готически и гротескно наивни шарки, които вижда Коралайн. Дори „Нарния“ разказва единствено за приключенията на децата в магическия свят и едва споменава случващото се в тукашната реалност.

Every Heart a DoorwayИ тук под формата на спасител с перо в ръка идва Шонин МакГуайър,

за да ни покаже пансиона на Елинор Уест за деца, които са се завърнали от подобно пътуване. Няма как да е лесно да се завърнеш от свят, който е толкова твое вкъщи, че пред теб се е открил портал към него. И все пак, децата вече са тук и някой трябва да се погрижи за тях.

За да обрисувам световете, от които се връщат трябва да направя палалел с нашата си реалност, която, иска ни се или не, е досадно праволинейна. Живеем в свят, в който посоките са направо скучни – югът си е юг, северът север, а тръгнеш ли на изток, все някога ще срещнеш изгрева.

Не е така, обаче, в световете на „Every heart a Doorway“. Само основните посоки са Logic, Wicked, Nonsence и Virtue, а връзката помежду им си представям като нещо средно между Мьобиусова лента и Гордиев възел.

Всяко от децата в пансиона на Елинор Уест се е завърнало от своето пътуване в подобен свят – едни са тичали по дъгата, други са дружали с елфи, а трети са усвоили способността да замръзват като камък в лицето на опасността. Опитайте се да си представите шока от завръщането от такива светове(а понякога и изхвърлянето оттам), добавете бушуващи хормони и тийн чувствителност, поръсете с щипка копнеж по дома, в който знаеш, че няма да се завърнеш и ще получите ужаса, в който живеят тези деца.

И това само до момента, в който някой започва да ги избива едно по едно.

В писането на Шонин МакГуайър най-много харесвам способността ѝ да изгражда правдоподобни и истински образи. Това, че не се фокусира над един тип образи и че в книгите ѝ има място за всички.

„Every Heart a Doorway“ може да се похвали с асексуална, но не и аромантична главна героиня и трансджендър герой и всичко е толкова естествено и красиво поднесено, че книгата е задължителна за четене от куиър и не само тийнове.

„Every Heart a Doorway“ ужасна по един очарователен и мек начин,

а на мен ми се иска да вярвам, че ако бях срещнала вратата си, тя щеше да ме изведе в свят някъде между Logic и Wicked с щипка почуда.

Продължението на книгата е само поредната причина да чакам с нетърпение 2017 година. Препоръчвам ви доза от същото.