„Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ е една много, много лека книга. Чисто физически е много лека и приятна за пипане, ефирна като спомените, от които е изградена. Тя е от четивата за моментите, в които имаш нужда да се отдалечиш от себе си и да се усмихваш блажено на нечия чужда история.
Това е история за приятелства, любов, война и спокойствие; за умората на старостта и нуждата да намериш отново себе си. Ета – мила и спокойна старица тръгва на пътешествие до океана, Ото, съпругът й, пък се завръща в спомените си с Ета, докато майстори книжни фигури, които да й покаже щом се завърне. Ръсел, семейният приятел, заминава на своето усамотено търсене на елени, а Джеймс… Джеймс пази Ета. Междувременно цялата страна следи развитието на историята на Ета – ежедневниците публикуват докъде е стигнала, хората я пресрещат по пътя й, за да й дадат по нещо, което да пренесе за тях до океана, радват й се и оставят надеждите си да полетят по стъпките й.
Препоръчвам „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ на всички, които имат нужда от малко спокойствие в забързаното си ежедневие – малко бавна и малко сантиментална, това е книгата, която ще ви позволи да се завърнете в себе си. Тя е от тези, които наистина преживяваш докато четеш и доказано може да ви даде лежерен уикенд, който да запомните. И може би, само може би, да намерите и да запишете собствената си история.
Книгата е интересна минимум заради припокриването и наслагването на образите на Ета и Ото – настоящото пътуване се преплита със спомени от Втората световна война, в която победите се търгуват за загуби, а човешкият живот е като пробита разменна монета.
„Годините нямат никакво значение за това дали човек е възрастен или не. Аз съм един от най-старите хора, които познавам. Понякога ми се струва, че съм най-старият на света. И това не е хубаво нещо, но е истина.“
А най-прекрасното от всичко са писмата между Ета и Ото. Писмата, ех, писмата… защото писаното слово остава да шепти и да напомня дълго след като всички изказани думи за изтлели.
Книгата може да бъде намерена и в електронен вариант, макар че аз ви предлагам книжното тяло, за да можете да я отгръщате на произволни страници, когато я приключите. Ще ви се иска.