Няма да говоря излишно за това как трябва да споделим любимите си книги с околните, аз самата свободно раздавам книги от личната си библиотека на приятели, които ми ги поискат. Именно затова Денят 234 е добре дошъл и тази година. И, ако още не сте разбрали що е то bookcrossing, моментът за това вече е настъпил.
Денят на книгата и авторското право е повод да пуснем на свобода любими книги, които искаме да стигнат до повече хора, и да открием книги, които са пуснати от друг добряк със сходни интереси.
Доста време се чудих кои точно книги да пусна на път – дали да са такива, които бих препоръчала на всеки, дали да са по една от жанровете, които могат да се намерят в библиотеката ми, дали това, дали онова… И накрая просто се спрях на книги за пътя.
Ето кои са те и по няколко думи за тях:
„Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ от Ема Хупър – пътуването на Ета през полята, горите и градовете на Канада за мен бе повече от четене на книга. По-скоро пътуване през времето и любовта на двама души.
„Отива една жена при лекаря“ от Рей Клуун – това е книга, която все се връща до мен, колкото и да обяснявам, че трябва да бъде предадена на следващия. Мястото на тази книга не е в нечия библиотека, тя не принадлежи никому – трябва да поеме по пътя си и ако трябва дори бавно да превзема души; съвсем не задължително само женски.
„Цветният воал“ от Съмърсет Моъм – книга за едно натежало на душата пътуване. За неизказана любов и още толкова трудна за преглъщане болка. Изданието е от времената далеч преди ISBN номерата, но за сметка на това с полагащите се на подобна книга редактор, коректор и прочее труженици.
„Безкрайният път“ от Рейф Мартин – тази книга, колкото и да се опитвах, не намери пътя си към мен. Нещо, което се надявам да стори с другиго.
Притчите са хубави и интересни, аз просто се оказах на друга вълна.
„Животът на Пи“ от Ян Мартел – книга за едно пътуване, което няма да се случи на никого от нас и в същото време за вътрешна промяна и израстване, на които можем да се надяваме.
Еклектично, да, но се надявам да намерят своите хора, там, навън.
Тук можете да видите карта на bookcrossing зоните в България.
Аз лично смятам да оставя „Безкрайният път“ във „Веда Хаус“, а останалите книги – в Книжарница-ателие “ Къща за птици“.