Първоначално не се трогнах от откъса от книгата, който ми бе предоставен – прочетох го отгоре-отгоре и реших, че не е за мен. Няколко месеца по-късно, обаче, се оказах на километри от на-близката отворена книжарница, с вече прочетена книга и четец, на който нямам голям избор. Така, „Бряг“ се оказа естественото продължение на деня ми под студеното Несебърско слънце.
„Бряг“ е разказ за разклатените устои на няколко жени. В същината си това е по-скоро женска книга (колкото и да мразя подобно разграничаване) и едва ли много мъже ще намерят себе си в нея. Това е книга за търсене на позабравени чувства, изчистване на сбутани в килера на чувствата обвинения и много, много равносметки.
„Бряг“ накара думата устои да извика в съзнанието ми технически видения – виждах бетоновите основи на изящен стоманен мост – сам по себе си лек и податлив на влияния, ако не бе твърдостта, с която е хванат към земята. Разчитащ на устоите да го задържат на място – да му дадат тежест, която да го направи силен.
Така е и с хората – трябва ни корен, за който да се захванем. Котва, която да ни даде дом. Ако щете, дори пристанище, към което да се връщаме, когато се уморим да скитаме, макар и ненаситни на пътешествия.
Аналогиите са неизбежни – „Бряг“ е колкото пътуване, толкова и завръщане. На един мъж към една жена, на една жена към себе си, на една дъщеря към семейството ѝ – всички те, обединени около брега на чувствата.
За книги като „Бряг“ се пише най-лесно, когато са ти пресни-пресни. После ежедневието е склонно да изяжда мекотата на действието, което те е покорило и да зацапва спомените ти за това, на което си се насладил.
Станислава Ивкова е написала книжле, което се поглъща лесно, бързо и при подходящата обстановка, се услажда. Не се заблуждавайте, че е блудкава любовна история, макар да има и такива в нея. Нагара от прегорели в героите чувства изплува и дави опитите за промяна, вълнува и принудително кара читателя да обърне внимание на спомените такива, каквито биха могли да са от чужда гледна точка. А дори да решите да възприемате „Бряг“ като съвкупност от любовни истории, то помислете, не е ли целият ни живот това – неспирно следване на любовта – първи, втори, трети път… успешни или не.
Не давайте шанс на „Бряг“, ако не можете да се усамотите в четенето ѝ. Заслужавате да го направите на тихо, спокойно и, по възможност, морско място.
И, да, признавам, за мен магично-мистичният край не ми допадна. Прагматичното ми аз предпочита да вярва, че Сула е проговорила български – ей така, пак от любов, отколкото да вярва на провидението.
Надявам се да не е последното, което прочитам от Станислава Ивкова и ще следя предстоящите заглавия.
Разбира се, не е нужно да вярвате само на моите думи – прочетете още в Аз чета и при Стоян.