В кибуц Йекхат всичко е общо – благото, децата, че дори и щастието.
Това, което е добро за един, обикновено резонира като недобро за друг. Но представата за равенство !!крепи равновесието в кибуца.
Амос Оз разказва историите на осем души, чието ежедневие минава в работа, учене и отдаване на силите им в полза на кибуца.
Всички до един самотници със своите странности, радости и мъки.
Оз е вълшебник. Това е всичко, което трябва да се знае.
Създал е сборник с кратки разкази, написани с много нежност и много разбиране.
Амос Оз не съди героите си, той просто ни описва ежедневието им – от самотата на пришълеца до болката на изплашеното дете.
Разказва ни за ежедневната борба за оцеляване на индивида в суровите условия на приравняване.
Разказва историята и оставя края й на читателите – те да мерят и да съдят, ако могат.
„Смърт на чувствителните!“-сякаш чувам да вика кибуца през разказите на Амос Оз.
А аз просто затварям книгата и мълча.
Още при Блажев.
