„Атентат“ е книга за непрекъснатата обвързаност на красотата с грозотата, на елегантните детайли с отвратителните такива; това е книга за това как красотата изпъква от посредствеността, когато бъде сравнена с нещо грозновато.
Книга за секса като оръжие, красотата като разменна монета и липсата на каквото и да било чувство за естетика у голяма част от света.
Историята е като всяка друга – мъж се влюбва в жена, която не може да има и прави всичко по силите си, за да я поеме в обятията си. Да, ама не. Защото Епифан е много, ама много грозен, а Етел е красива. Красавицата и звяра в дефилиращ по модните подиуми вариант.
„Атентат“ е книга за света, в който живеем – свят, в който красотата се продава и купува, а храната се е превърнала от наслада в най-обикновена необходимост – в „мукава с мукавен сос“, която се поглъща с погнуса и нежелание. Свят, в който до толкова сме свикнали всичко да ни е красиво и подредено, че сме склонни да приемем изродщината, за да се полюбуваме и на нея.
Предполага се, че „Атентат“ е дълбока книга, положила усилията да иронизира този свят – да го принизи на равнището на спектакъл какъвто е. Именно реалността й обаче й пречи да се превърне в съвременния вариант на „Красавицата и Звяра“ – Звярът е обречен да умре необичан и недокоснат от женска ръка. Както той самият казва за себе си:
Най-хубавият подарък, който същество като мен можеше да подари на секса, бе пълното въздържание.
Толкова за „Атентат“ на Амели Нотомб. Не е нещо, което бих препрочела, въпреки няколкото прозиращи през изкуствеността на цивилизацията ни изречения.
Корицата на книгата е откровено грозна и хич не мога да разбера манията лицето на авторката да е на почти всяка корица.