Ето, че най-сетне стигнах до края на третата книга от поредицата за света 1Q84.
За да обобщя случилото се до момента – вожда на сектата от Сагисаке умря, Аомаме се крие след убийството му, а сектата е по петите й, Тенго чака смъртта на баща си, а Фука-Ери ту се появява, ту изчезва.
Като за трета книга получаваме и трети герой, чиято лична история да допринесе за книгата и това е безформеният Ушикава – човекът нает от сектата, за да намери Аомаме и единственият, който се досеща, че връзка между нея и Тенго съществува. Ушикава е човекът, който читателят би трябвало да мрази, но до края просто съжалява.
С чисто сърце мога да обявя книгата за длъжка и досадна на места – прочетох я след няколкомесечно отлагане и след като я затворих веднъж, съвсем спокойно ще забравя за нея. За мен писането на Мураками е прекалено объркано, прекалено неопределено между фантастично и нефантастично, за да ми се хареса и макар да пише увлекателно не мога да се възхитя от книгата така, както ако беше в една от двете крайности. Съответно я четох разсеяно, препрочитах някои пасажи, за да си припомням и това доведе до незадоволителното усещане, с което останах от книгата.
Едно е несъмнено и това е, че Мураками създава една мрежа от преплитащи се вселени и вероятности, вплита в нея предположения, които спокойно могат да доведат до погрешни заключения и с размах в няколко думи доказва колко много би могла да значи една прегръдка, дадена в точния момент.
Мураками е майстор именно в оголването на човешките взаимоотношения, в разкриването на нишките, довели до едно или друго действие, помисъл или цялостно изградено съзнание. За това Мураками има моя поклон.
Защото човекът е необозрима система от чувства и мисли, която всеки от нас усеща, но може само да предполага, че разбира.
Към края си третата „1Q84“ най-сетне започна да се развива с едно подобаващо темпо след непрестанното и омръзващо дебнене от 200 страници, достигна до един ленив, щастлив и очакван завършек.
Някъде там аз си казах „най-сетне“ и реших, че скоро няма да си причинявам друг Харуки Мураками. Поне за известно време.
Разбира се, аз не харесвам неща, които пък на други са допаднали, затова:
В Литературата днес и Библиотеката.
А и трябва да се отбележи, че българската корица всъщност е доста добро попадение.