„Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ с две думи е изключително забавна и задължителна за четене. Мога да наредя „Стогодишният старец…“ наред с шведски съкровища като „Покани ме да вляза“ и трилогията „Милениум“ и да допълня, че е един от най-забавните представители на съвременната литература, които съм чела.
Не бях виждала такова количество невъобразимо забавни случки от четенето на „Приключенията на храбрия войник Швейк“, а услужливата съвест на Алан е направо бисер в калта. Стоте му години са изпълнени с приключения, куриози и време, в което могат да се научат много неща. Включително как се прави водка от козе мляко и атомна бомба, а ще се съгласите – това са все полезни умения.
Ето как Алан Карлсон се озова в Испания. Пътуваха три месеца през Европа и по пътя срещнаха повече негри, отколкото някога бе мечтал. Ала още след като видя първия, изгуби интерес. Оказа се, че единствената разлика освен цвета на кожата беше в странните езици, които всички негри говореха, но това беше характерно и за белите, които живееха на юг от Южна Швеция. Професор Лундборг (евгеник и расист) трябва да е бил стреснат от някой негър като дете, мислеше си Алан.
Подтикван от естественото си любопитство и вродената му неприазън към застоя, Алан Карлсон прескача перваза на стаята си в пансиона за възрастни и се отправя към поредното си приключение. За зла беда медийният интерес към неговата личност е голям точно в този ден, тъй като навършва сто години и по петите му тръгват полицията, репортерите и лошите типове, чийто куфар открадва като на шега. И така се започва връщането на лентата за изживяното столетие.
Ако не сте обичали историята в училище, „Стогодишният старец…“ е идеалната разходка из военно-политическата ситуация в света през XX век. Пътуването през историята ни среща с Франко, Опенхаймер, Труман, Айнщайн, Чърчъл, Сталин и Мао, с лекота преминава през няколко войни, окупации и отвличания.
Наред със забавните абсурди обаче Юнас Юнасон дава и тема за размисъл над Студената война, суровите условия в ГУЛАГ и нелепите причини някой да бъде изпратен да изтърпява наказание там. Шегува се с ширещата се корупция в Малайзия и с цялата политическа класа, вярваща, че е върха на еволюцията. Осланя се на повсеместните абсурди из правителствените администрации и намира начин да го направи с лекота, забърквайки народо-психологията и личните интереси на героите.
Разлистването на „Стогодишният старец…“ е приключение от класа, а аполитичният Алан Карлсон все успява да се намира в центъра на събитията – било то военен конфликт, окупация или разрешаването на сложна политическа игра.
Алан ги прекъсна и каза, че от преживяванията си по големия свят е научил, че най-големите и невъзможни за разрешаване конфликти на земята се основават на диалога: „Ти си глупав, не, ти си глупав, не, ти си глупав“. Според стареца решението много пъти било в изпиването на бутилка водка заедно, след което двете страни можели да продължат напред. В случая обаче за лош късмет бени бил трезвеник. Алан, разбира се, можел да се погрижи за неговия дял от водката, но не вярвал, че ще бъде същото.
На книгата просто й личи, че авторът е зарязал всичко и се е посветил изцяло на написването й и смея да твърдя, че имаме нужда от повече такива книги.
„Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ е гениална отявлено измислена история за (не)състояли се събития, а не на последно място е и книгата, в която срещнах най-елегантния начин да наречеш някого тъп. Пък било то изречено от устата на отявлен пироман.
Това, обаче, ще ви оставя да откриете сами и не забравяйте:
Никога не се опитвай да надпиеш един швед, освен ако не си финландец или поне руснак.
Още слова в Книголандия.