Може би вече знаете, че „Зора“ е част от поредицата „Галактики“ на издателство „Колибри“, която се очертава да бъде допълнена от още и още здрави фантастики и фентъзита.
От излизането си „Зора“ бе сравнявана с „Прекрасен нов свят“.
И сравнението с Хъксли е неминуемо, но аз съвсем не бих прибързала с паралелите. Докато Хъксли ни вкарва в антиутопия за възможното пагубно бъдеще на човечеството – разюздано, разклатено и разглезено, то Октавия Бътлър ни гмурва в свят, в който няма място именно за тези хора – където Земята е почти унищожена след ядрена зима и малцината оцелели имат шанса да дадат началото на нова цивилизация.
Малко за историята – героинята Лилит Аяпо се пробужда, за да открие, че от познатата й планета е останал само споменът. Открива, че е спасена от извънземни, които планират да върнат човешкия род отново на Земята с част от своите хора, помагайки и на двете раси да оцелеят. Лилит знае, че безплатен обяд няма и скоро открива, че цената която хората трябва да платят е висока – да се кръстосат с оанкалите, давайки началото на нов вид.
Ясно очертаният контраст между физиологията на извънземните и хората е само прелюдия към зеещата дупка между расите – между колективността на оанкалите и индивидуалността на хората. Първоначалният шок у хората е само бледа резка в сравнение с недоверието, което ще избуи в тях.
Това, която най-ясно показва книгата е, че хората имаме страшно много да се учим – в приемане на себе си и на себеподобните, и чак тогава на различните от нас.
Октавия Бътлър нищи далеч по-дълбоки проблеми от чисто фантастичните такива – не е учудващо, че хората имат проблем да се доверят на оанкалите и оолоитата, при все че им е трудно да се доверят един на друг. Човешката раса трябва първо да надскочи себе си, за да му бъде протегната ръка от друг разум.
Въобще книгата умело съчетава фантастика с човекопсихология, изграждайки една немеханизирана цивилизация, готова да заложи на хората, за да се спасят взаимно въпреки недоверието.
Споменавайки взаимната изгода за расите, не мога да подмина идеята за семейства съставени от три възрасти индивида, които само чрез пълната тройка могат да чувстват завършеност и да имат потомство. Това е една малка сексуална революция, но не предизвикана от похот, а от нуждите на всички индивиди да оцелеят, обогатявайки взаимно гените си.
И въпреки, че Октавия Бърлър оставя на читателите сами да преценят какви са героите й без да ни натрапва готово мнение, не ни оставя избор дали да харесаме или не отражението си в книгата – защото хората в голямата си част сме такива – безумни, страхливи, смели, подмолни, неблагодарни и някъде вътре в себе си искрено жадуващи оцеляването си.
Първата част от трилогията Ксеногенезис очертава големия въпрос „е ли човечеството способно да надскочи себе си в името на оцеляването?“ Надявам се Adulthood Rites и Imago да отговорят положително и чакам преводите им с нетърпение.
В името на хубавата литература, хубавият превод, хубавата корица и приличният формат (въпреки, че съм доста скептично настроена към цената от 16 лв за 300 страници), „Зора“ заслужава вниманието на почитателите на фантастиката.
Част от романа можете да прочетете във форума на Читанката, Христо Блажев пък критикува от своята камбанария, Жоро също е запленен, а чудесният анализ на Владимир Полеганов съвсем не е за изпускане.