„Другата ръка“ е разказ за бягство – за бягството на едно момиче от страна, където животът ѝ е в риск; за бягството на едно семейство от проблемите им; за бягството на един мъж от собствената му съвест.
Пчеличка иска да е като монета от една лира – да може да отиде навсякъде и там да е добре дошла; да бъде желана на всяко едно място; да може да се престори на всичко, което пожелае и това да не е лъжа.
Защото Пчеличка е беглец. Пчеличка е имигрант. Пчеличка е момичето, от чиито очи всички се извръщат, неспособни да преборят липсата си на съчувствие.
Пчеличка разказва живота си спокойно, без излишен драматизъм – за убийствата в родното ѝ село, за смъртта на собствената ѝ сестра и дори за почти чудодейното ѝ спасение с помощта на двама бели, попаднали случайно на онзи африкански бряг.
Лесно е да се говори за мигрантите като за субекти без имена и минало, но Пчеличка носи именно история от типа, който запълва празнините. От какво бягат тези хора? Защо се страхуват за живота си? Наистина ли опасно пътуване към Европа, бедност и несигурност са по-доброто решение пред оставането в собствената им страна?
За Пчеличка това е така. Сами ще прочетете защо.
Крис Клийв в „Другата ръка“ умело води читателя в свят, за който само сме чували, но в който никога не сме се задълбочавали. Та кой би искал да чете за зверства и погубени човешки животи?
Разказва също за чудатостите на европейския ни свят през очите на момиче с далеч по-практично и земно мислене.
Загледах се във фучащия под мен трафик: три ленти в едната посока и три в другата. Ако разказвах тази история на момичетата от моето село, те биха казали: Е, добре, било е сутрин и хората са пътували за работа на полето. Но защо хората, които карат отляво надясно не си сменят нивите с тези, които карат отляво надясно. Така всеки ще може да обработва нивите, които са по-близо до дома му.
И само секунда след това, промушва в съзнанието на четящия мисълта „какво бих направил аз на нейно място?“
Просто запечатах в съзнанието си магистралата като място, където бих могла да притичам обратно и да се
самоубия много лесно, ако внезапно се появят мъжете, после станах и продължих.
„Другата ръка“ е разказ за неописуемата тъга на бягството.
В „Другата ръка“ всеки ще намери нещо различно.
Доказателството: в Книжка с мишка, Под Моста и Аз чета.