Точно така, скъпи издатели, правилно ме прочетохте.
Не го правете.
Не искам прессъобщенията ви, предназначени за останалите медии.
Не искам сухата информация, изсмукана от пръстите, за да се запълни издателското каре.
Не искам цитирани с жизнен патос откъси от книгите.
Скъпи издатели, искам истината.
Искам докосване до тази книга.
Искам думите на някой, когото е покорила в първо лице, единствено число.
Искам, макар и в три изречения, мнението на този, който я е избрал, превел или редактирал.
Искам да получа есенцията на книгата, описана с чувство.
Говоря от името на блогър, (изискващ) читател и човек, обичащ книгите.
Говоря от името на човек, който пише за книгите така, както иска да чете за тях – с чувство, без излишна драмат(ург)ичност и най-вече с прости думи, извиращи от душата.
Говоря от името на човек, който ви съди за грешките ви в книгите създадени с много (и не толкова) труд, неспокойни нощи и кански усилия.
Говоря от името на човек, който иска да чете само хубави книги – да се чете редактирани, коригирани и с достоен предпечат.
Навярно смятате, че ако решите да заложите на този подход, ще трябва да положите допълнителни усилия – време, мисъл, енергия.
Но не е така. Искам просто да ми пратите думите на човека, който е убедил вас, че тази книга трябва да бъде издадена.
Вече ги имате написани – просто ми ги пратете.
Защото знам, че някой вече се е борил, убеждавал и бачкал зверски, за да може конкретната книга да види бял свят.
Скъпи издатели, убедете ме, че аз искам да я видя.
Знам, че някои от вас няма да прочетат тези ми думи.
Предполагам, че повечето от тези, които все пак го направят, ще ги игнорират.
Любопитно ми е колко, обаче, ще се замислят и дори вслушат.
Предстои да видим.
Не смятам, че искам много.
Не смятам, че искам непостижимото.
Не смятам, че е трудно да ми го дадете.
Скъпи издатели, топката е у вас.
Бъдете умни и я поемете.