Подредили се “като за снимка”, хванали се “под ручка”, всичките са с дълги поли, престилки и забрадки. Няма сутиен, няма нищо, дори няма много зъби - а са се захилили като пача на витрина - абе, кой се хили от корицата на албума си?
Обаче, идиотско нещо, против волята си и ти им се усмихваш в отговор. Просто нечувано.
Когато Мила каза, че със Зори кълнат, че книгата ще ми хареса, нямаше как да не им повярвам и се гмурнах в “Животът според Любка”, изпълнена с очаквания. Очаквания, която книгата напълно оправда.
От “Животът според Любка” струи толкова хумор, че буквално съм се смяла през 2-3 страници и знам, че тази книга попада в графата за препрочитане.
“Животът според Любка” разказва историята на турнето на Планинските баби - колектив от възрастни жени, пеещи на един глас - а едновременно с това и тази на мениджъра им Бъз Уекслър - акула от шоу бизнеса с огнена коса и още по-ярък нрав.
Тя е разказ за това какво се случва, когато един неуморен циник срещне позитивизма и наивната простота на Балканите. Разказва за този неминуем сблъсък на идеи и очаквания от и за живота, който променя всеки от участниците.
И така, запознайте се с Планинските баби - Любка, Станка, Кичка, Дора и Цвета - личности от колоритна нагоре. Една баба на мутра, една клептоманка, една търпяща домашно насилие, една беззъба и една, която ще промени живота на Бъз.
Запознайте се и с Олга Илиевска - преводачката от/към английски, пишеща почти пунктуално докладни тип ДС за случващото се по време на турнето.
- Имате си преводачка.
- Има си Олга.
- Не я ли бива? Уволни я. не мога да причиня такова нещо на Олга. Тя е ценна придобивка. Касапи английският език така, че и долар на дума да плащаш на някой друг, пак няма да се забавляваш толкова. В края на краищата, все някой трябва да завърши последен в класа, по дяволите!
И най-вече, запознайте се с Бъз Уекслър - жената, която ще излезе най-променена от потопа от балкански чувства, развихрил се между Хийтроу и Планинец.
Знаете ли, дори няма нужда да продължавам да ви повтарям колко е велика тая книга, само ще подплатя мнението си с цитати.
Стоя отстрани на сцената до Цвета и внезапно усещам в нея някаква промяна. Като химична реакция. Ксанакс плюс ракия, плюс време - резултатът е движение напред.
“Животът според Любка” е книга за музиката, за сблъсъка на цивилизации и за обогатяването им една от друга. Прекрасна книга, за която преводът несъмнено е изиграл голяма роля.
Понякога те просто запяват. Както си пътуваме в автобусчето, някоя подема, обикновено Любка или Станка. Не се сговарят. Запяват, след тях запяват и другите, сякаш песента е ски-лифт и като се плъзне кабинката покрай някоя от тях, тя скача вътре. Понякога пеят, всяка в своето си мъничко пространство, след което гласовете им се сблъскват в непозната странна хармония. Много обичам този момент. Както да захапеш зряла ароматна круша. Както когато вятърът те обвие в облак от здрав хубав сняг.
Ама да знаете, че тая дума ‘лезбийки’ на 295-та страница ми извади очите.
Сега си пуснете народна песен по избор, затворете очи и си спомнете, че животът е хубав.