Препочитам думите си днес, през юни 2026 година, след като не просто съм прочела и останалите книги от поредицата за “Своенравните деца” (на български са налични само първите 4).
10 години по-късно не само, че знам кои от последвалите книги са ми любими, но дори съм имала удоволствието да срещна Шонин Макгуайър лично.
10 години по-късно “БЪДИ СИГУРЕН” е напомняне, което дори нося на кожата си.
10 години по-късно поредицата “Своенравните деца” има напълно заслужена награда Хюго и вече има 11 части и множество издания.
==
“Всяко сърце е врата” е чудесен пример за портално фентъзи, ърбан фентъзи и изобщо за фентъзи.
И това няма нищо общо с факта, че съм фен на Шонин МакГуайър и нейните светове.
Ърбан фентъзито не е съвсем непознато в България, макар на прима виста да се сещам само за чудесните “Войната на цветята” на Тад Уилямс(погледнете при Ана Хелс), “Американски богове” и “Звезден прах” на Нийл Геймън. Поредицата за Хари Дрезден на Бачър също влиза в бройката, макар да не е особено впечатляващ пример.
Със сигурност пропускам още преводни издания, а впечатляващи примери за българско етно-фентъзи са поредицата за драконче на Теллалов, “Две луни” на Елена Павлова(както и доста техни разкази) и нещата, които напоследък излизат с логото на MGB Books. Да, знам, че етно-фентъзи и ърбан фентъзи не са едно и също в контекста на горните ми примери, благодаря, но исках да покажа, че и ние вадим страхотни неща на пазара.
Портал фентъзито, обаче, може да се похвали с повече примери на български, макар и да не сте предполагали за това. Типични примери са “Магьосникът от Оз”, “Коралайн”, “Нарния” и “Алиса в Страната на чудесата”. Ако сте чели внимателно поне една от горните книги, ще знаете, че те доста грешно са представяни като детски книжки.
Такъв е случаят и с “Всяко сърце е врата” на Шонин МакГуайър. Бих я категоризирала като книга за тийн и по-възрасна публика и я препоръчвам на всеки, който може да понесе здравословно количество кръв и черва докато я чете вманиачено по време на обедната си почивка.
Гореспоменатите примери, обаче, ни разказват само за света отвъд вратата - било то шарения свят на Оз или смесицата готически и гротескно наивни шарки, които вижда Коралайн. Дори “Нарния” разказва единствено за приключенията на децата в магическия свят и едва споменава случващото се в тукашната реалност.
И тук под формата на спасител с перо в ръка идва Шонин МакГуайър, за да ни покаже пансиона на Елинор Уест за деца, които са се завърнали от подобно пътуване.
Няма как да е лесно да се завърнеш от свят, който е толкова твое вкъщи, че пред теб се е открил портал към него. И все пак, децата вече са тук и някой трябва да се погрижи за тях.
За да обрисувам световете, от които се връщат трябва да направя палалел с нашата си реалност, която, иска ни се или не, е досадно праволинейна. Живеем в свят, в който посоките са направо скучни - югът си е юг, северът север, а тръгнеш ли на изток, все някога ще срещнеш изгрева.
Не е така, обаче, в световете на “Всяко сърце е врата”. Само основните посоки са Logic, Wicked, Nonsence и Virtue, а връзката помежду им си представям като нещо средно между Мьобиусова лента и Гордиев възел.
Всяко от децата в пансиона на Елинор Уест се е завърнало от своето пътуване в подобен свят - едни са тичали по дъгата, други са дружали с елфи, а трети са усвоили способността да замръзват като камък в лицето на опасността.
Опитайте се да си представите шока от завръщането от такива светове(а понякога и насилственото изхвърлянето оттам), добавете бушуващи хормони и тийн чувствителност, поръсете с щипка копнеж по дома, в който знаеш, че няма да се завърнеш и ще получите ужаса, в който живеят тези деца. И това само до момента, в който някой започва да ги избива едно по едно.
В писането на Шонин МакГуайър най-много харесвам способността ѝ да изгражда правдоподобни и истински образи. Това, че не се фокусира над един тип образи и че в книгите ѝ има място за всички.
“Всяко сърце е врата” може да се похвали с асексуална, но не и аромантична главна героиня и трансджендър герой и всичко е толкова естествено и красиво поднесено, че книгата е задължителна за четене от куиър и не само тийнове.
“Всяко сърце е врата” ужасна по един очарователен и мек начин, а на мен ми се иска да вярвам, че ако бях срещнала вратата си, тя щеше да ме изведе в свят някъде между Logic и Wicked с щипка почуда.
Продължението на книгата е само поредната причина да чакам с нетърпение 2017 година. Препоръчвам ви доза от същото.