Подводно „Зарево“ – Брандън Сандерсън

24 февруари, 2016

заревоДоста бях позабавила четенето на „Зарево“, признавам си, но с излизането на третата част от поредицата „Възмездителите“, а именно „Злочестие“ нямаше как да не си доставя двойно удоволствие и да ги изчета наведнъж. След достойното представяне на комикс-възможностите си в „Стоманено сърце“, Сандерсън не пести сили и в „Зарево“.

Лека смяна на декора, подмяна на лошия супер герой, щипка съмнения в главите на избавителите на Нюкаго от Стоманено сърце и имаме успешната рецепта за продължение на спечелила сърцата на феновете книга. Естествено, приликите между книгите ги има, но в типичен комиксов стил и така трябва да бъде – съдбата на доброто лежи на плещите на няколко души, докато тираните със свръхсили вгорчават живота на обикновения човек.

Истински лошото идва, когато Дейвид, главният герой от „Стоманено сърце“ – човекът, успял да убие едноименния персонаж, започва да се съмнява в целите, с които е живял допреди месеци. Доскоро убеден, че всички Епични са лоши, сега покрай Професора и Меган установява, че това далеч не е така и устоите на вярата му са силно разклатени.

В „Зарево“ Брандън Сандерсън не просто успява да поддържа темпото, което сам си е наложил в „Стоманено сърце“, но дори успява да го забърза, добавяйки нови и нови слоеве към вече създадената реалност. Нови герои, нови злодеи, нови похвати и много нови закачки с читателя. Искрено съм се смяла на цели пасажи от книгата, оставяйки я да си поема въздух. Мизи е любимката ми, появила се в тази книга, а Дейвид, горкия, си остана все такова дърво в отношенията с женския пол.

За тези от вас, които четат на английски Сандерсън има и една междинна новела – Mitosis, свързваща първата и втората част, но тя едва ли ще се появи на български, имайки предвид, че е по-скоро брошура, ако бъде сравнена с дебелшките книги от поредицата.

Със или без Mitosis, Епичните в „Зарево“ са още по-параноични, по-обсебени от силите си и по-маниакални. По-добре написани(поне Регалия сравнена със Стоманено сърце), но и с по-логични слабости. И все пак, на серията „Възмездителите“ просто ѝ личи, че е комиксова – развива се експлозивно, диалозите са по-скоро прилични, отколкото истински добри и просто спринтира към добрия си край.

За съжаление, обаче, Зарево реално не играе голяма роля в „Зарево“. Признавам си, мислех че тя да се развие като персонаж, но присъствието ѝ се оказа с класи под очакваното – бих казала, че е по-скоро фон или допълващ персонаж, нищо че книгата носи такова заглавие.

Още от „Мъглороден“, през „Елантрис“ и Legion(дали ще видим поне тази серия на български?) Сандерсън не спира да ме изумява с бързината и обратите си.

Съветвам ви и вие да му се отдадете, а аз щастливо се гмуркам в „Злочестие“.

Още в Книголандия, Шадоуденс и при Пекаж.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Вашият коментар