Човечеството намира любовта в себе си във „Всичко живо е трева“ – Клифърд Саймък

10 март, 2015

всичко живо е треваПървият ми „сблъсък“ със Саймък бе в „Резерватът на таласъмите“ и оттогава съм безвъзвратно влюбена в умението му да изненадва.

Това, което най-много обичам в писането му и това на неговото поколение фантасти е способността им да подреждат думите си така, че да създават за читателя усещане за уют. Никоя друга фантастика не притежава това спокойствие и невероятна идилия между страниците си. Меланхолията, която струи от думите им е уникална и неповторима.

Другото, което ме кара да се влюбвам във фантастиката им всеки път, е простотата, с която решават иначе големите проблеми – умението им да вкарат частичката любов, нужна ни, за да оцелеем.

Човечеството се явява на поне един изпит за оцеляване във всяка фантастична книга. Естествено, изпитват се най-слабите ни страни – честност, съпричастност, емпатия, търпение… А когато сме изправени пред опасност, която дори не можем да опишем като физическа; когато сме пресирани от сила, която не разбираме – какво е нещото, което ще намерим в себе си, за да се преборим? Агресия? Или любов?

В центъра на всички разговори с човечеството винаги стои един човек – един посланик, от когото нещата зависят. От не/умението му да се вслушва в инстинктите си, чуждото мнение и да остане себе си.

Във „Всичко живо е трева“ сме изправени пред среща с непроумяем извънземен разум, умеещ да променя формата си; разум, недостижим от потока на времето такъв, какъвто си го представяме ние и в същото време – готов да сподели огромно околичество знания с нас. И тогава именно имаме нужда от нещо, което да направи размяната честна.

Отговорът изскача неочаквано. От човека, който най-малко е желал да се намери в центъра на събитията. И е учудващо семпъл и хитър.

Саймък не предлага зрелищност или драматична епичност, но за сметка на това неизменно изважда на показ идеи елегантни в простотата и гениални в хитроумността си.

„Всичко живо е трева“ е малко хипи, малко старомодна и доста нежна книга.

Въпреки, че е пацифистка до последната буква, тя излъчва спокойствие преди ядрена буря. Носи напрежението, припукващо във въздуха преди пагубнен гръм.

И в същото време – покоя на ранното лятно утро.

Още думички – КниголандияБиблиотеката и няколко думи за старото издание.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.