Няма рак. Няма настинка. Има зомбита. „Захранване“ – Мира Грант

24 март, 2014

zahranvane-4924_1Знаете ли, затваряйки книгата, смело мога да заявя, че скоро не съм преживявала подобно приключение. А знаейки, че е едва първата част от трилогия, вече искам още. Още!

„Захранване“ проследява проследява журналистическият възход на блогърите Джорджия Мейсън, позната като Джордж, и брат й – Шон. Блогъри във време, в което да си честен с читателите си и да си готов да заложиш живота си, за да им дадеш истината, не е въпрос на журналистическо образование, а на призвание.

Трябва да започна отдалече – близо 25 години преди началото на действието в книгата,- за да разберете какво означава да си блогър. В началото на епидемията Келис-Амбърлий, която кара хората да зомбясват, конвенционалните медии нямат топките, за да се изправят пред обществото и да заявят колко е тежка ситуацията. Тогава начело на съпротивата срещу масовата дезинформация заставят блогърите – хората, готови да споделят опита си в момента, в който имат нова полезна информация. На техните опит и трупове лежат познанията за това, кое работи и кое – не, в борбата със зомбитата.

„Истинските“ медии са били ограничени от правилата и регулациите докато в същото време блогърите нямали никакво друго ограничение освен скоростта, с която успявали да записват мислите си. Ние първи сме съобщили, че обявени за починали хора са започнали да се надигат и да хапват от своите роднини. Ние сме се изправили и сме заявили „да, има зомбита и да, те убиват хора“, докато в същото време останалата част от света все още е била заета с изумителния екотерористичен акт, при който в атмосферата е бил освободен непреминал през съответните изпитания „лек за обикновена настинка“. Ние сме давали съвети за самозащита, когато всичко останали едва-едва са започвали да признават, че може би има проблем.

По улиците са умирали хора, докато телевизионните водещи са подхвърляли шеги, че някои хора приемат любимите си филми на ужасите прекалено сериозно.“

изтеглен файл (2)Интернет променя правилата на играта. Ако те няма онлайн, не съществуваш. Ако блогърите не смятат, че си стока – ти си политически мъртъв. Ако играта загрубее – загрубява наистина.

Затова  и именно Джордж и Шон, допълнени от романистката си Бъфи, се оказват заплаха насред кашата на една наглед проста президентска кампания. И когато тънкият лед  се пропуква и (политически) зомбита започнат да ги преследват, може би е прекалено късно, за да бягат за спасение.

Светът от 2040-та година е свят, в който трябва да си готов да изоставиш близките си, ако собственият ти живот зависи от това. Свят, в който трябва да си способен да теглиш куршум в главата на роднина или приятел, ако самият той ти е скъп. Свят, в който изтръпваш всеки път, когато си правиш кръвна проба, минаваш през гласово разпознаване или си вземаш поредния душ с белина.

Това, което най-много харесах в книгата на Мира Грант е умението на героите й да запазват човешкото в себе си, включително онзи жизнено важен хумор за тежките ситуации, в които той е единственото, което ги спасява от стреса на вечната опасност от инфекция.

„Захранване“ е забавна, леко и умело поднесена история за близостта в един свят, в който не можеш да си позволиш да си близък с никого. Всички носят вируса и никой не е застрахован.

Книгата е много далеч от „Z-та световна война„, където отделните разкази на очевидци трябваше да изградят обща картина. Тук имаме разказ от първо лице. От името на блогър-новинар. А това значи: искрен, отговорен и обективен.

„В рамките на няколко години след Възкресението блогърската общност се е разделила на настоящите си клонове, като реакция на нарастващите постъпления в редиците си и промените в обществото. Имаме си новинарите, които докладват фактите, без да ги оцветяват с мнение, поне доколкото ни е по силите, а така също и нашите братовчеди стюартите, съобщаващи мнението си съгласно фактите. Ървините излизат навън и държат опасността за опашката, за да дадат поне някакви поводи за вълнение на населението, живеещо относително затворено в домовете си, докато в същото време техните по-спокойни противоположности, лелките, споделят истории от живота си, рецепти и други дреболии, за да вдъхват на хората усещане за щастие и комфорт. И, разбира се – романистите, които пълнят онлайн-света с поезия, разкази и фантазии.“

изтеглен файл (1)Не е случайна наградата „Хюго“, това ще ви кажа. И, ако по някое време в книгата ви се иска да крещите „Не! Не! Не, това не биваше да се случва!“, да знаете, че това беше и моята реакция.

Великолепно изпълнение от страна на Мира Грант относно захранването с информация в свят, в който можеш да се довериш някому само на база доказаните му име и професионализъм. Прекрасна разработка на тема „блогърите и мястото им в света днес“. И не на последно място – книга, чиито продължения – „Deadline“ и „Blackout“ – ще чакам с нетърпение.

Освен всичко останало, искам да отбележа прекрасната корица, която обхваща всичко най-важно от книгата – постоянният поток информация, възможно най-бързото информиране на читателя и, разбира се, кръвта, с която се изкупува всичко това.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.