Малката русалка ряпа да яде, дайте път на „The Little Homo Sapiens Scientist“ – S. L. Huang

6 април, 2017

Да бъда откровена, първото нещо, което ме привлече към книгата, бе корицата ѝ. Видях в я туитър, попитах дали има е-книга и 15-ина минути по-късно вече я разлиствах на четеца.
/Имайте предвид, че в този момент сменях банковата си карта и нямах пари в paypal акаунта си, така че помолих приятел за заем от няколко долара, за да имам книгата на момента./
Ето това може да направи добра корица за една книга.

Разбира се, добрата книга не се дефинира само от корицата, за такава е нужно и добро писане.
За мен „The Little Homo Sapiens Scientist“ не е просто куиър преразказ на добре познатата ни приказка за Малката русалка; книгата е много повече едно буквално и преносно гмуркане в темата за това какво определя човещината и какво истинската любов може и следва да бъде.

Историята е също толкова тъмна, колкото оригиналът на Андерсен. Дали би могла да е поднесена по-леко? Разбира се. Но в никакъв случай нямаше да е същата история със същия ефект.

Та, ако търсите нещо леко и оптимистично като вариантът на Дисни, това не е вашата книга.

„The Little Homo Sapiens Scientist“ резонира някъде дълбоко, питайки читателя какво е готов да жертва за любовта. Позволявам си да ползвам думата любов поради липса на по-добра дума, описваща тази задушаваща нужда да се срещнеш, да почувстваш и да бъдеш с другия още веднъж.

But I can’t seem to think clearly anymore. I’m hurtling toward this and it’s the only thing that matters.

Изглежда вече не успявам да мисля ясно. Вече съм го решила и това е единственото, което има значение.

**

„If you knew you’d never find her, or that you’d find her only to be disappointed – would you still do it?“
Yes. The answer was yes.

„Ако знаеше, че няма да я намериш или ще успееш само, за да бъдеш разочарована, щеше ли пак да го направиш?“ Да. Отговорът бе да.

Фактът, че героите на „The Little Homo Sapiens Scientist“ са куиър/джендъркуиър и главната героиня е лесбийка не определя развитието на книгата, но помага за разбирането на готовността ѝ да премине през Ада само за възможността да срещне любовта си още веднъж.

Искрено се насладих на идеята за вид, който не се ограничава до 2 дефинирани пола. Още повече ми хареса чуждостта на „сливането“ и превръщането в същество с едно тяло с многобройни разуми, сплотяващи изграденото общество в рой-подобно обединение.

Истината е, че не нямаме представа какво би могло да се крие на дъното на океана и подобна идея – че съществува вид, толкова различен от нас, че може да бъде наречен извънземен – е вълнуваща.

Би ми се искало да видя и гледната точка на аргатито Aíoëe, но дори без нея „The Little Homo Sapiens Scientist“ е чудесна история.

Корицата, всъщност, се оказа дело на българка – Кристина Ценова – тук можете да разгледате нейни работи.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Вашият коментар