Няма по-голямо удоволствие от това да попаднеш в "Градът на сънуващите книги" – Валтер Мьорс

29 май, 2013

Достатъчно доказателство за това, че книга ме е направила свой почитател до край е фактът, че мога да я опиша само с епитети като могъща и помитаща. Че докато я чета забравям за ароматния си чай и се опивам само от нея. Както и фактът, че залепи трайна усмивка на лицето ми.

Та кой книгофил не би искал да попадне на място, където се организират литературни екскурзии, където всяка вечер има литературни четения, където книги се обсъждат на всяка крачка, а не само на онази странна маса в заведението, където сме се събрали книгофрениците и се палим от това кои автори са се изложили с последната си книга.

Местех се от витрина на витрина, зяпах присъстващите,
които се събираха около пращящите камини с чаени и винени чаши в ръце,
усмихнати, разговарящи, радостни.
Наистина ли трябваше да ги изоставя и да отида на тромпонния концерт?

Когато Христо Блажев Книголандски ми писа, че е намерил следващата ми любима книга вероятно дори не подозираше колко е прав не само от литературна гледна точка, но и от полиграфска. Та аз прекарах първите няколко минути насаме с тази книга само разгръщайки я в блажено наслаждение на илюстрациите.
Едва ли има книголюбец, който не би я разгръщал с детски ентусиазъм.

„Градът на сънуващите книги“ ще ви срещне със Змей Митоблудни – най-наивният змей във Вселената, честно! Тоя е по-доверчив и от мен, а аз съм срам за змейското съсловие. Той отива в Книговището – града, в който писателите пробиват или умират в забвение. Опитва се да намери автора на един гениален ръкопис написан с толкова майсторство, че те кара да се откажеш от писането, неспособен да постигнеш това съвършенство.
Змей Митоблудни с детско доверие се набутва в най-тъмните места на Книговището – Отровната улица на наемните литературни критици и на няколко пъти едвам се измъква от смъртта.

Забавното е, че книгата на Валтер Мьорс е толкова добра, че може да бъде разглеждана именно като ръкописа, който държи Митоблудни в лапите си – с четенето й в мен залиня желанието да пиша каквото и да било, бидейки неспособна да пресъздам толкова дълбок свят, такава книга-обобщение и такава наслада за сетивата.

– Как днешните отговори биха могли да са в толкова стара книга?
– Отговорите на всички днешни въпроси са в старите книги.

„Градът на сънуващите книги“ събира в страниците си канибализъм, стихоплетства, предателства и обрати, съчетани с голямо количество ужасни истории, разказани с толкова финес, че поглъщането на стъклени остриета до смърт ти се струва почти романтично.
Тя е от книгите, които те карат да спираш да четеш и да повдигаш поглед с репликата „А стига бе!“, да псуваш развеселено от кеф и дори да джунгръцваш с удоволствие.

А само колко прекрасно нещо е ормингът!

„Градът на сънуващите книги“ се чете с усмивка на уста – тя съживява духа и е MustHave за всеки, който обича книгите. И макар да е по-скоро книга за възрастни, тя е и чудесна приказка за деца. Само имайте предвид, че ще следят историята и винаги ще искат да почетат още малко.
Да не говорим, че ще ви срещне с най-сладките същества във Вселената на литературните герои – Книгосъзданията. Ако сте мислили миниъните от „Аз, проклетникът“ за такива, вече спокойно можете да ги сложите на второ място.
Валтер Мьорс така осмива настоящото положение в книгоиздателския и писателския бизнес, че за тези, които са чували това-онова звучат толкова близко думите:

Хубавата литература рядко се оценява навреме. Най-добрите творци умират бедни.
Посредствените обаче печелят пари! Винаги е било така.
Като агент какво ще получа аз от един гений, който ще бъде открит чак следващото столетие?
Дотогава ще съм умрял. Реално, аз имам нужда само от успешни некадърници!

И за пръв път виждам толкова просто порицание за нежеланието да се учи наизуст любим автор или дори цитат:

– Всъщност защо го правите?-изплъзна ми се от устата.
– Кое?
– Да учите наизуст?
Голго ме погледна неразбиращо.
– Не това е въпросът. Въпросът е защо всички останали не го правят.

Не помня откога не съм писала толкова бележки по гърба на книгата, че той да не ми стигне и да се прехвърля на първата корица.*
И е факт, че не исках да пиша ревю на тази книга, а просто да можех да я прочета отново за първи път. За което ви завиждам и страшно много искам да видя и останалите книги от поредицата за Замония на български език.

Няма морални или неморални книги. Има само добре или лошо написани книги.

А това е една змейски опустошително добра книга!

Само една малка забележка – веднъж Колофоний е преведен в две поредни страници и като Дъждосиянието, и като Противисиянието. Предполагам малко недоглеждане при превода или пък грешка в оригинала(regen/gegen?).

Цък тук за ревюто на Книголандски.

*Книгата предварително бе опакована в бяла хартия.
Никакви книги и литературни герои не са пострадали за целите на това ревю.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.