Историята помни само, ако е писана с кръв или фуку́-то в "Краткият чуден живот на Оскар Уао" – Джуно Диас

24 юли, 2013

Засега, оказва се, поредица „Отвъд“ няма слабо попадение.
Макар трудно да преглътнах първата половина на книгата – едвам тръгна, бавно и полека, втората половина обаче не я усетих как се изниза пред очите ми.

Ако Бланш на Амели Нотомб бе на дъното на социалната яма, то Оскар на Джуно Диас е социален труп – няма приятели, съучениците му се подиграват за теглото му и е напълно неприспособим в компания. За сметка на това пък отчаяно се нуждае от вниманието на момичетата, влюбва се често и без мярка, преследва обектите си на обожание и е откровен маниак на тема фантастика, фентъзи и комикси. Картинката е пълна.
А като добавим и семейна история изпълнена с кръв, насилие и разчистване на сметки, шансовете на Оскар за щастлив живот изглеждат не по-големи от тези на Супермен да се спаси след надупчване с криптонит. Точно така – клонящи към -0.

Твърди се, че над семейството на Оскар тегне фуку́ – проклятие, прокоба, черна магия, вуду, лош късмет, както искате го наречете. И ако щете, вярвайте.

Няма лошо, ако не вярвате в тези „суеверия“. Да, нищо лошо няма, даже си е направо хубаво. Защото няма значение в какво вярвате вие, тъй като фуку́ вярва във вас.

И когато говорим за историята на Доминиканската република, за режима на Трухильо и последствията от него, за всички очернени от Неуспелия крадец на добитък семейства, за пребитите, изнасилените и изчезналите по времето на над 30-годишния режим, не е трудно да повярваш, че прокобата лежи над целия maldido остров.
Ужаси! Ужаси! Ужаси! На всяка крачка. А в същност – просто историята на Доминикана, изписана със заострения почерк на хиляди зверства. Социална, битова, политическа несправедливост – главите преклонени, гърбът превит, устните здраво затворени.
Живот, бе! Гаден, ама живот!
Защото:

Не искаш да си мъртъв, копеле. Повярвай ми. Колкото и да е лошо да си безебник, да си мъртъв е десет пъти по-зле.

„Краткият чуден живот на Оскар Уао“ е поглед над историята на Доминикана през шпионката на видимост на едно семейство преживяло от всичко гореспоменато, при това не веднъж, не два пъти, а поколения наред. Книгата е разказ за причините довели до смъртта на Оскар, но дълбае по-надълбоко, разказвайки историята на майка му – прекрасната горда Бели, допуснала грешката да се влюби в гангстер от режима и нейните родители – допуснали грешката да са горда интелигенция в същия тъмен период. Цяла сага в една книга.
Докато проклятието се носи из рода и не пропуска.

Джуно Диас разказва умело и с плам, натрупвайки многолпастност на историята, разказвайки от свое име, от името на сестрата на Оскар – Лола и дори вмъквайки по някой коментар от родоначалника – abuela Ла Инка.
Вмъква ежедневни и жаргонни думи испански, сливайки ги с лекота с английския, малко дразнейки в началото, но напълно неусетно с потъването в историята.
Какофонията от фантастични и комиксови препратки може да се стори объркваща на нефеновете, но за останалите е удоволствие от чист вид да виждат препратки към любимите си книги, автори и герои.
Бележките под линия са задължителни, за да се разбере историята – оттам лъха мрака на миналото и желязното тегло на историята.

Няма как да не направя аналогия с нашата история – също писана с кръв и насилие. Също изградена на погубени животи и също така пламенно изживявана от нас, само че с балкански привкус. Защото, ако ние страдаме от Балкански синдром, то  „Краткият чуден живот на Оскар Уао“ разказва за неговия латино вариант – бой, ебане и меренге.
Мисля си, че историята на Доминиканската република, отразена в „Краткият чуден живот на Оскар Уао“, има своя еквивалент в разказите на Мирослав Пенков в „На изток от Запада“, в „Трънски разкази“ на Петър Делчев и дори в „Тютюн“ на Димов.
Приличаме си дори по това как

Всяко лято Санто Доминго включва двигателя на Диаспората наобратно и засмуква възможно най-много от някога изхвърлените си навън деца; летищата се задръстват с излишно облечени хора, вратове и колички стенат под тежестта на тазгодишните ланци и пакети, пилотите се молят за невероятно натоварените самолети и за живота си… Все едно някой е издал обща заповед за обратна евакуация: Върнете се у дома! Всички!  Върнете се у дома!

„Краткият чуден живот на Оскар Уао“ е латино-балканска история с фантастичен привкус.
Такъв е животът, Джуно Диас просто го е описал; а както казва самата Лола:

Мен, ако питаш, проклятия не съществуват. Съществува животът и той е достатъчен.

Моите адмирации към „Жанет 45“ за прекрасното оформление на книгата и осемте невероятни корици.
Още в Аз чета, Книголандия и Книжен Жор.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.