„Изумителният Морис и неговите образовани гризачи“ – Тери Пратчет

30 септември, 2013

73154Ах, този Пратчет! Неповторимо свеж във всяка част от Света на Диска.

Този път ни среща с един котарак със съвест, с неговите приятели разумни плъхове и с наследницата на женския Диск-ов аналог на братя Грим – Злобина.

Морис е умна котка. Не знае как точно е поумнял, но не яде гризачи, които могат да говорят. За плъховете важи същото – съвсем отскоро са разумни, но вече си задават отговори за Големия плъх и правят опити в развиването на писменост. Лошата новина е, че те всички бягат преследвани (или не съвсем) от закона. Прехранват се с… измама. Схемата е проста – отиват в конкретен град, който бива нападнат от плъховете, след това се появяват момче-свирач и неговия котарак и срещу заплащане отърват града от напастта. Винаги е работила… досега.

Всички знаеха за напастта от плъхове. Имаше прочути приказки за ловците на плъхове, които си изкарват хляба, като обикалят от град на град и ги отървават от плъховете. Разбира се, плъховете не бяха единствената напаст – понякога имаше напаст от акордеонисти, от тухли, овързани с канап, от риба – но плъховете бяха всеизвестни.

Пратчет е умел сатирик – тук имаме политика, измама, информация и дезинформация, психология на тълпите, фолклор и много заигравки със стандартната схема на една приказка.

– Прави-тел-ствени пари — послушно повтори момчето.
– Правилно! А какво правят правителствата с парите?
– Ъ-ъ, те…
– Те плащат на войници — натърти Морис. — Водят войни. Всъщност вероятно сме предотвратили много войни, като взимаме парите и ги влагаме там, където не могат да навредят. Ако се замислят над това, ще ни издигнат паметници.
– Някои от онези градове изглеждаха много бедни, Морис — колебливо изтъкна момчето.
– Ами значи тъкмо от оня тип, дето не им трябват войни.

Несъмнено феновете му знаят колко забавно пише, а Света на Диска, който е създал му дава възможност за много интерпретации и сюжети. „Изумителният Морис и неговите образовани гризачи“ ме изненада приятно.

Освен това, него просто си го бива да пише приказки:

– Слушай какво ще ти кажа. Ако не превърнеш живота си в приказка, просто ставаш част от нечия друга приказка.
– А ако приказката ти не става?
– Сменяш я, докато не намериш такава, дето ще става.

Нещо неприятно, което трябва да отбележа е, че това е второ четене на книгата, а тя вече се разпада. Това дава тема за размисъл относно качественото изпълнение на книжното тяло.

1

Още по-добро ревю при Ламот.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.