Имената на героите от окръзите в „Игрите на глада“
Ревюта / 9 декември, 2013

  Чудили ли сте се какво значат имената на трибутите от „Игрите на глада“? Какво значи името на Катнис или Хеймич? Какво цвете е Прим и какво растение Ру? Наскоро препрочитах трилогията „Игрите на глада“ и на второ четене фактът, че никъде не са обяснени имената на героите, ме подразни една идея повече, отколкото първият път. Иска ми се да коригирам тази грешка и да ви разкажа нещичко за имената, произхода им и личностите, които са ги носили, за да разберете героите на Сюзан Колинс и колко внимателно е подбирала и мислила за начина, по който ги е нарекла. Първо ще обърна внимание на това как се казват хората от Окръзите, а след това – тези от Капитола. Катнис Евърдийн / Katniss Everdeen Katniss е другото име на растението Sagittaria latifolia, познато на български като Стрелолист. Няма нужда да обяснявам, че точността на Катнис с лъка директно се асоциира от името й. Фамилията Everdeen позволява вариации, но фактът, че самото растение в повечето случаи е многогодишно ме подтиква да насоча фамилията към думите започващи с вечно-. Примроуз Евърдийн / Primrose Everdeen Primrose или Primula vulgaris, позната още като Безстъблена иглика или само Иглика. В Русия е позната като Първоцвет. Игликата е весело растение, обагрено…

„Деветте живота на Александър Баденфийлд“ – Джон Бемелманс Марсиано
Ревюта / 20 ноември, 2013

Представям ви Александър Баденфиийлд! Макар че в главата си предпочитам префърцунения вариант на името му – Алигзандър. Някак по на място ми седи за това нагло и надменно хлапе, наследило цялата подлост и злоба на семейството си заедно с богатството. Трудно е да си добър, когато си богат, а бе доста вероятно Александър да е най-богатият човек на земята, след като наследи парите не само на баща си, но и на всички от рода, живели някога. И така, колко лош беше Александър? Александър винаги е искал да бъде побойник. Когато обаче през първия ден в детската градина осъзна, че е най-дребният в класа и не може да набие всички, той плати на няколко второкласници да свършат това вместо него. Ето такъв човек е Александър. А наред със знанието, че ще живее кратко, тъй като никой от рода му не доживява преклонна възраст, злобата и безсилието от това, че трябва да живее само един живот допълнително го изнервят. И така един ден, докато гали домашния си котарак, Александър бива озарен от идеята, че трябва да се сдобие с осемте допълнителни живота, които има котака Шаденфрод. Това, разбира се, съвсем не е лека задача – Александър започва търсенето на лекаря, който ще…

Приказен, забавен и мъничко кървав „Звезден прах“ – Нийл Геймън
Ревюта / 20 септември, 2013

Първо бързам да си призная прегрешението, а именно – гледала съм филма преди да прочета книгата. И… харесах и двете. Не бързайте да хвърляте камъни, все пак ги харесах заради различни неща, които няма как да конкретизирам без да разкрия разликите в сюжетите. По мое мнение от „Звезден прах“ не лъха на типичния Геймън. Тук го няма дългото развлачване на действието, макар все пак героите ни да обикалят дълго, за да стигнат до хепи енд-а. Макар да не липсват приключения, го няма онова забавяне на сюжета, което ме дразни в писането на Геймън. Фабулата, предполагам, всички я знаят – младият Тристан вижда падаща звезда, докато ухажва красивата Виктория и й обещава да й я поднесе като предсватбен дар. Така започва търсенето на звездата. Междувременно останалите наследници Бурелом са заети да се избиват един друг в търсене на скъпоценния камък, който ще направи намерилия го осемдесет и втория владетел на кралството. Трябва да се отбележи, че за пръв път Нийл Геймън не ми дотегна – вероятно заради краткостта на историята и (защото знаейки края) не бързах да разбера докъде най-сетне ще ме докара и аджеба дали няма пак да претупа историята. Изненадах се приятно от „Звезден прах“ – оказа се иронична,…

Приятелство/Предателство или да срещнеш и да победиш "Антихриста" – Амели Нотомб
Ревюта / 18 юли, 2013

Не бързам с християнските паралели, макар да са неизбежни. Защото, когато Бланш среща Христа, тя вярва, че е срещнала спасителя. Мисли си, че е срещнала избавлението от антисоциалните си тийнейджърски години, че е намерила приятелка, на която може да разчита и не на последно място – момиче, на което самата тя може да помогне, предлагайки й единственото, което има – родния си дом. И не знае колко греши… Амели Нотомб така добре е описала използваческата природа на подобен вид ‘хора’, че на моменти четях с отвращение, чакайки момент, който изключително много няма да ми хареса. Дори само по това може да се съди колко добре е описана идиличната картинка на една хитра глезана, възползваща се от добродушността на едно семейство. А самата писателка е написала историята на едно ‘приятелство’ като човек напатил се от ‘приятели’ и чужди очаквания. Може би и заради това не бях имала приятел или приятелка преди: бях се нагледала в училище и другаде как лепват думата приятелство на разни насилствени заробвания, механизми за системно унижение, непрестанни преврати, отвратително подчиняване на чуждата воля и дори принасяне на изкупителни жертви. В същото време книгата е разказ за неумението на слабо социалния човек да се приобщи към каквато и…

Магия, преследвания и авантюризъм – "Скълдъгъри Плезънт" книга първа – Дерек Ланди
Ревюта / 7 юни, 2013

„Скълдъгъри Плезънт“ е толкова сладка, че се чете на един дъх. Върви бързо и увлекателно, а и 300 страници едър шрифт няма как да се опрат за дълго. Книгата ни среща с 12-годишната Стефани Хеджли и с бъдещия й партньор в приключенията – детектива магьосник, по стечение на обстоятелствата и ходещ скелет Скълдъгъри Плезънт. След Пратчетовия СМЪРТ това е втория ми любим скелет – горчиво ироничен и хапливо добродушен. Няма да ви разказвам историята, достатъчно ви е да знаете, че книгата е изпълнена с много свеж хумор с нюанси в междуполовите отношения и отношенията между подрастващ и възрастен. Истинско пиршество за сетивата, което прескача от опасност в опасност. „Скълдъгъри Плезънт“ е типична детско-юношеска книга (или както е модерно да се нарича YoungAdult) и е идеална, ако имате 10-12 годишен малчуган вкъщи. Не е за пропускане и от по-възрастните членове на семейството, които имат нужда да разпуснат, но несъмнено би задържала вниманието на някой в онази възраст, в която имаш нужда от магия около себе си, а възрастните – от тишина и спокойствие. Има чудовища, вампири, тролове (добре де, един трол), опасности и е едно голямо приключение. Поредицата определено диша във врата на Хари Потър и засега отстъпва само в размаха…

Чудната "Как да говорим драконски" – Кресида Коуел
Ревюта / 23 май, 2013

Едва ли има дете, което не е гледало „Как да си дресираш дракон“ по едноименната книга на Кресида Коуел и не е мечтало да бъде безстрашен викинг, който си има собствен дракон. Ето, че продължението на „Как да си дресираш дракон“ и „Как да станеш пират“ вече е на българския пазар и предлага на децата историята на поредното приключение на Хълцук Кръвожадни Херингски III. Хълцук, бидейки слабичък и хрисим, е доста далеч от идеала на баща си(вожда на племето) за негов наследник, и когато, след едно просто упражнение по пиратство, не само губи лодката си, но и дракона си Стоик Кръвожадни е доста разочарован от сина си. Да не говорим, че  успеха му в училище по грубиянските дисциплини е меко казано слаб. Историята се заплита с отвличането на Хълцук и Камиказе(дъщерята на главатарката едно от другите викингски племена) и с опита на римляните да противопоставят племената едно срещу друго. Така Хълцук, приятелят му Рибоног и малкият дракон беззъбчо започват шеметното си приключение. Красивото оформление на книгата започва още от корицата, а страниците са изпълнени с илюстрации, изобразяващи героите и ситуациите, в които попадат. На моменти страниците са напръскани с петна от кръв, а в други са съшити с конци като…

Открийте тайната на "Съкровището от зеленото езеро" – Луис Сакър
Ревюта / 14 май, 2013

„Съкровището от зеленото езеро“ е малка сладка книжка, която се изгълтва наведнъж – неусетно и неконтролируемо. Тя е идеалната книга, която да връчите на дете, правещо първите си стъпки в четенето – 260 страници, едър шрифт и завладяваща история. Или пък на когото и да било, който е уморен от дълги и тежки книги. След приключването на тежката „Битие“ имах нужда от нещо леко и забавно и, когато се оказах наказана за два часа навън, тази книжка се оказа идеалното четиво, в които да ги прекарам. Всички хлапета са малки авантюристи, а историята на главния герой Станли Илнатс ще ги грабне от първите страници. Станли е по всички критерии котсуз – все се намира на неподходящото място в неподходящото време. И е честен до безкрай. Две неща, които му гарантират бедите. И ето, че те не закъсняват. След сбор от обстоятелства той бива изпратен в „Лагер за малолетни правонарушители „Зеленото езеро“, където трябва да изкопава по една дупка всеки ден до изтичането на наказанието му. А осемнадесет месеца са ужасно много дупки. Животът в лагера върви монотонно – ставане, копаене, почивка, сън, ставане, копаене… докато един ден Станли не намира нещо интересно в дупката, която копае и пред него се…

Надеждата ражда от пепелищата на окръзите смелата "Сойка-присмехулка" – Сюзан Колинс
Ревюта / 13 февруари, 2013

Първа част – „Игрите на глада” Втора част – „Възпламеняване” Защото всяка история трябва да има край. Дори тъжните. Юношески роман. Фантастика. Антиутопия. Военен роман. Роман за мисленето на тълпите. Всичко това е трилогията „Игрите на глада”. Това, че и още повече. Третата част от поредицата е по-скоро военен роман, отколкото каквото и да било друго. Предоставя теми за размисъл, започнати в първите две части, но истински разгърнати тук – какво и колко сте готови да  жертвате в името на една по-голяма идея? Какво сте готови за пометете в името на един спасен близък човек? За третата част се пише най-трудно. Този път вече не става дума за оцеляване, а за борба. За война, която е започнала толкова отдавна, че й е време да свърши. Война, чийто край ще даде отговор на въпроса кой какъв е наистина. „Сойка-присмехулка“ показва, че бивши победители няма. Показва на какво са готови някои хора, за да си осигурят властта. Показва, че честта и достойнството не са качества, които могат да бъдат купени. Подгответе се за поредната доза вътрешни битки, съмнения и смърт, поднесени по начин, спиращ дъха. Буквално. Разтърсващо. Дори очакваните обрати не стоят изкуствено, а като естествено продължение на нещата. Защото така се…

Отмъщението на Капитола и отговора на окръзите във "Възпламеняване" – Сюзан Колинс
Ревюта / 12 февруари, 2013

Историята на Катнис Евърдийн е доказателството, че „Игрите на глада“ никога не спират. Но също така, че репресията никога не може да бъде вечна. Че човешкия род предпочита да умре борейки се, пред това да живее умирайки отвътре. Катнис оцеля. Но никога не се върна истински у дома. Тя спечели Игрите. Но загуби себе си и правото си на свобода. Защото обича семейството и приятелите си. Защото има кого да загуби. И ето, че победителите отново трябва да излязат на арената. И да оцелеят още веднъж. Нови играчи, нови правила, нова смърт. Но надеждата вече е тук. И има формата на сойка-присмехулка. Историята продължава – все така леко и приятно поднесена. Все така безумно увлекателна и задържаща дъха. Имаше моменти, в които просто спирах да чета, затварях книгата и си вземах дълбок дъх. Почивка от вихъра от усещания, който предизвиква текста. И отново много смях, емоции и няколко сълзи. Защото Сюзан Колинс ще ви пренесе в Града на победителите и неговата самота. Ще ви покаже бунта такъв, какъвто е – кървав, грозен и неминуемо зрелищен. Ще ви пренесе в игрите, чиито трибути дори Ефи Тринкет не иска да назове. Подгответе се за Юбилейните игри на Глада – 75-тите поред. По-жестоки,…

Няма по-извратено зрелище от "Игрите на глада" – Сюзан Колинс
Ревюта / 11 февруари, 2013

Честно да си призная, толкова бях впечтлена, че ме мързеше да пиша ревю за трилогията на Сюзан Колинс. Просто исках отново да седна и да ги прочета – и трите книги Подред, в обратен ред, отделни глави или просто откъси, които са ми станали любими. Изгълтах трите книги наведнъж, като последната  просто отлагах да дочета – не ми се искаше да свършва. Тези книги ще ви усмихнат, разсмеят, разчувстват и може би дори разплачат. Толкова силни са някои моменти в тях. Историята увлича. Вероятно за това спомага начинът, по който е написана, от първо лице – това на главната героиня Катнис Евърдийн. Но не само това те прави съпричастен с историята. Героите, обстановката, борбата за живот, който да наречеш свой – постапокалиптична Северна Америка, потънала в разрушения; гладът, вземащ всеки ден своите жертви и още, и още… Всичко е толкова добре описано, изградено и подредено, че не ти дава възможност да четеш по диагонал. Рядко съм срещала книга, която толкова лесно да завладее ума ми и да ме прикове към страниците си. Героите: Катнис Евърдийн – объркано, противоречиво 14-годишно(когато започва историята) момиче. Глава на семейство, което на всяка цена държи да опази. Дори, ако това включва нейната или нечия чужда…