Магия и разочарование в „Сезонът на костите“ – Саманта Шанън
Ревюта / 27 юли, 2014

Ок, признавам си, ако не бях гледала трейлъра на „Сезонът на костите“, навярно щях да я подмина спокойно. Резюмето ѝ така и не ме грабна. Започнах да я чета и полека-лека за едно тричасово пътуване почти я бях свършила. Върви леко поне до средата спокойно можеш да се надяваш да се окаже по-кървава, отколкото изглежда. Тройно убийство в първите 50 страници разпалва надеждата, че ще видиш нещо зрелищно до края. Тъкмо си мислех за магически реалити формат тип „Игрите на глада”, в който оцеляват малцина и се бях разпалила колко яко би било, но това така и не се случва. Въпреки това до последно се надявах, че „Сезонът на костите“ ще се окаже рефаимският еквивалент на гладиаторски игри. Не знам как и защо авторката е планирала хепталогия, при все че ако спре да разводнява сюжета с перкомерно количество неразбрана любов, може да събере поредицата и в трилогия. Но фактите са такива каквито са и аз ще ви говоря само за настоящата част. Идеята не е лоша – магията под всякаква форма е поставена под ударите на закона и се наказва сурово. И докато властта следи сигналите за ясновидство, съновидения, гледане от разнороден вид, упражняващите магия сформират свои съюзи под формата на…

Заглавие, събрало целия си свят „Кажи на вълците, че съм си у дома“ – Карол Рифка Брънт
Ревюта / 27 юли, 2014

„Кажи на вълците, че съм си у дома“ е първата книга, на която с чисто сърце ще дам пълна петица от доста време насам – текст, превод, корица, оформление! А вие запомнете името Карол Рифка Брънт. „Кажи на вълците, че съм си у дома“ е книга за тъгата – за неуловимите ѝ пипала, впиващи се в теб по всички възможни начини; за непроследимите белези, оставени от смъртта на близък; за всички онези пукнатини, появили се незнайно как и, ако имаш късмет, запълнени от някой, който те обича. „Кажи на вълците, че съм си у дома“ е книга за радостта – за стотиците малки начини живота да изпълни тялото ти; за напиращата нужда да бъдем разбрани и приети и да обичаме себе си дори това да не стане; за всички онези моменти, в които някой някъде все пак успява да те разбере. Книга за общуването и за вредите от липсата му; книга за любовта от пръв поглед и претопяването ни в другия; книга за човешката близост и нещата, които я прекършват на две. Книга за любовта като спасение. И за вълка, който се бори да изскочи от всеки от нас и да ухапе другия. Карол Рифка Брънт толкова умело е описала всеки нюанс от…

Колко са добри добрите или за „Полулош” на Сали Грийн
Ревюта / 22 юли, 2014

„Полулош” всъщност започва силно – натоварено и динамично, но се развива предимно предсказуемо доста очаквано. Не намирам това за напълно лошо, ако е сред първите книги, които са попаднали на читателя. Книгата ми даде причини да я смятам за по-скоро детска, отколкото за тийн-публиката. Сред тях се нарежда стилът на писане – простичък, с кратки и не особено изпипани изречения. Допълва го цялостната липса на нюанси в доброто и лошото – добрите са добри, а лошите са лоши. Нещата просто така седят. Няма по-дълбоки сблъсъци, липсват детайли, подбуди и намерения. А, доколкото ги има, те са за да докажат, че всички освен Натан и Аналис са лоши. Лесно е да бъдеш добър, когато те смятат за такъв. Пробвай да опазиш добрата си репутация, ако те смятат за лош. Натан не е от лошите. Все още. Но не е и от добрите. Поне докато не убие баща си. Любопитен куриоз, нали – ще докажеш, че си добър, само ако отнемеш човешки живот за нас. Това, което искрено ме подразни в държанието на Натан е, че той, макар да мислеше, че не може и няма да извърши убийство, не изпитваше никакви угризения след като го беше направил. Две изречения, в които той се…

„Грегор и проклятието на топлокръвните“ – Сюзан Колинс
Ревюта / 15 юни, 2014

Естествено, след „Грегор Горноземеца“ и „Грегор и гибелното пророчество“ не се забавих да отгърна и третата част от „Подземни хроники“ – „Грегор и проклятието на топлокръвните“. Няколко месеца след последното му приключение в Подземното кралство, Грегор се завръща там, за да открие, че поредното пророчество вече се сбъдва без да му даде шанс – топлокръвните представители на подземната фауна биват покосени от чума, разнасяща се по кръвен път. И Войнът е този, който трябва да намери лек. В тази книга Сюзан Колинс задълбава в семейните и династични проблеми на Подземното кралство, за да ни открие, че нещата никога не са толкова прости, колкото  си мислим на пръв поглед. Показва ни лошата страна на това да си сред най-добрите воини, разкрива истински тъмната страна на Соловет (бабата на принцеса Лукса и пълководец на кралството) и обрича Грегор на разбирането, че бидейки rager вече никога няма да е същото невинно момче. А докато разказва историята на пътуването към митичните полета, където може да бъде намерен лека за чумата, Колинс увлекателно запознава малчуганите малко по малко с механизма на заразата – набързо споменава начините за заразяване, колкото да увлече малчуганите сами да се поинтересуват. Същевременно на героите в книгата не биват спестени нито мъките, нито…

„Как да избегнеш драконово проклятие“ – Кресида Коуел
Ревюта / 22 април, 2014

„Как да избегнеш драконово проклятие“ е поредната среща на малчуганите с Хълцук Кръвожадни Херингски III – наследника на вожда на викингите хулигани. Той вече ни е познат със своите непохватност, нулева издръжливост и висок риск за забъркване в опасности, а след „Как да говорим драконски“ и със сляпата си смелост. Какво се случва, когато най-добрият му приятел се разболее от смъртоносна боцковица? А ако лекът е само един и се намира на остров пълен с истерици, които го пазят повече от собствения си живот? Дали ще успее да убеди баща си да му помогне в опасното начинание? А драконите? Или те се интересуват само от себе си? Кресида Коуел отново забърква история, в която се обърква всичко, което може да се обърка, че и повече даже. Ужасяваща среща с истериците, един прострелян задник и оцеляване сред куп подигравки са най-малкото, което ще забавлява децата ви в „Как да избегнеш драконово проклятие“. Естествено, действието е допълнено от още нови дракони с любопитните им характеристики и шантави рисунки на случващото се по море и суша. Естествено, за къде без приятели на самоубийствена мисия? Шеметната наследница на племето на крадлите – Камикази – също е тук, по-луда и по-готова за опасности от всякога. Това, което харесах…

Гарантирано приключение с „Грегор и гибелното пророчество“ – Сюзан Колинс
Ревюта / 26 март, 2014

Тук е мястото да си призная, че след прочитането на „Грегор Горноземеца“ не можах да се сдържа и трябваше да прочета и останалите части от „Подземни хроники“. Пиша това ревю в края на 2013-та и се надявам скоро да видим книгата преведена и на българския пазар. За няколко часа погълнах и втората книга и спокойно мога да кажа, че Сюзан Колинс се справя блестящо с продължението на историята, а при появата на самия Бейн просто ми отвъртя главата с елегантния plot twist. В „Грегор и гибелното пророчество“ Грегор е все повече един малък възрастен, отколкото детето, което беше в началото на първото пророчество – знае, че му предстоят битки и може би смърт, но е готов да защити малката си сестричка и бъдещето на Регалия. Горноземеца се учи да се извинява и да равни с околните си – преоткрива силите си и приема загубите, които (ще) понесе. Книгата е идеална за хлапетата в онази прекрасна впечатлителна възраст, в която вниманието им се раздвоява за секунди, мисълта им тече бързо и не толкова последователно и най-вече – възрастта, в която трябва да се научат да се подчиняват на авторитети, но да държат на собственото си мнение и да вярват в силите, които…

Няма рак. Няма настинка. Има зомбита. „Захранване“ – Мира Грант
Ревюта / 24 март, 2014

Знаете ли, затваряйки книгата, смело мога да заявя, че скоро не съм преживявала подобно приключение. А знаейки, че е едва първата част от трилогия, вече искам още. Още! „Захранване“ проследява проследява журналистическият възход на блогърите Джорджия Мейсън, позната като Джордж, и брат й – Шон. Блогъри във време, в което да си честен с читателите си и да си готов да заложиш живота си, за да им дадеш истината, не е въпрос на журналистическо образование, а на призвание. Трябва да започна отдалече – близо 25 години преди началото на действието в книгата,- за да разберете какво означава да си блогър. В началото на епидемията Келис-Амбърлий, която кара хората да зомбясват, конвенционалните медии нямат топките, за да се изправят пред обществото и да заявят колко е тежка ситуацията. Тогава начело на съпротивата срещу масовата дезинформация заставят блогърите – хората, готови да споделят опита си в момента, в който имат нова полезна информация. На техните опит и трупове лежат познанията за това, кое работи и кое – не, в борбата със зомбитата. „Истинските“ медии са били ограничени от правилата и регулациите докато в същото време блогърите нямали никакво друго ограничение освен скоростта, с която успявали да записват мислите си. Ние първи сме…

„Избраните творби на Т. В. Спивет“ – Рийф Ларсън
Ревюта / 8 януари, 2014

Колко време ми отне наслаждаването на „Избраните творби на Т. В. Спивет“ само аз си знам и искрено се забавлявах с Врабеца през цялото време. Радвах се на графиките и рисунките в полето. Проследявах мисълта му и логическите връзки, които изграждаше, за да обясни обграждащия го свят. Пътувах и се страхувах с него. Истината е, че вече някъде в главата си нареждам поредицата от книги, които някой ден ще дам на детето си и отсега виждам Текумсе някъде в началото на редицата. И макар да ми е трудно да определя „Избраните творби на Т. В. Спивет“ като детска книга, то несъмнено я нареждам сред тези, които всяко непораснало дете трябва да прочете. „Бях едва на дванайсет, но благодарение на бавното, неизбежно припламване на хиляди изгреви и залези, на изследването и разучаването на стотици карти, вече бях усвоил безценното правило, че всичко все някога се разпада и да се ядосваш, си е чиста загуба на време.“ „Избраните творби на Т. В. Спивет“ просто те провокира да твориш – бързо се научаваш да следиш илюстрациите успоредно с текста без да губиш нишката и в същото време да разбираш малко странния свят на Врабеца. Тази книга се пие бавно и на глътки – възхищавах се…

Едно юношество затворено в сънища – "Everybody sees the ants" – A. S. King
Ревюта / 2 януари, 2014

Ще подчертая, че това е доста американска книга, доколкото универсалните човешки проблеми биха могли да имат конкретна националност. Това е книга обхващаща проблемите на израстването, за липсващите родителски фигури, за намирането на смелост да се изправиш срещу страховете и мъчителите си, за да намериш себе си – книга за любовта като път към себе си. Лъки Линдерман е тийнейджър от средната американска класа, с майка-домакиня и вечно зает с работата си баща. Също така, с липсващ дядо, който е изчезнал по време на войната във Виетнам – нещо, което неминуемо е повредило баща му и играе голяма роля в сънищата на Лъки. На седем баба му го кара да й обещае, че ще намери дядо си и ще го върне в къщи. Оттогава Лъки започва да сънува джунглата на Виетнам и да се среща с дядо си. Там вижда и мравките – личния му забавен и ироничен спътник в израстването. А Лъки е добро, будно и начетено момче – идеалната (но не и единствена) жертва на училищния бияч Нейдър Макмилан. Истинските проблеми обаче започват, когато Лъки, за целта на училищен проект, принтира и раздава въпросник с тематика „как бихте се самоубили“. Показателните отговори на този въпрос обаче откриват лицемерността на…

Имената на героите от Капитола в „Игрите на глада“
Статии / 13 декември, 2013

В предишната статия се запознахме с произхода на имената на героите от Окръзите, а сега идва ред на тези от Капитола на Панем. Името на държавата Панем идва от латинската дума за хляб – panem, а причината Сюзан Колинс да я избере идва от сентенцията Panem et circenses – Хляб и зрелища. Думата Капитол за име на столицата, от латинското capito – глава, е идеална. Простото решение да наименуваш столицата си Столица отговаря на политическата система, която действа в страната – автокрация – система характерна за Древен Рим.     Сенека Крейн / Seneca Crane Сенека е бил придворен философ на трима римски императори, също така наставник на Нерон и човекът, прикривал жестокостите му. Докато нещата не ескалират, бива обвинен в измяна и последствие се самоубива по заповед на императора. Умението на Сюзан Колинс да борави с думите отново проличава във фамилията, която е избрала за главните гейммейкър, а именно Крейн. Crane освен жерав означава и ‘колебая се’, а всички знаем, че именно това изяде главата и службата му. Ще ви споделя и че една от основните храни на жеравите са… боровинките. Кориолан Сноу / Coriolanus Snow Гней Марций Кориолан – Гай или Кориолан е рисмки пълководец, чиято гордост, неразбиране и твърдост води до стълковления…